„Българският лев през цялата си 145-годишна история е бил някъде 25 години независима валута, необвързан с някаква система, и това са били най-лошите години за икономиката и за доходите на гражданите“.
Това каза в интервю за предаването „120 минути“ Ивайло Калфин, бивш социален министър, експерт по социална политика и бивш член на Европейския парламент по повод отказа от лева и приемането на еврото.
„Българският лев, за съжаление, е слаба валута. От 1998 г. сме във валутен борд и левът е изцяло зависим от еврото. Имам много поводи да се гордея, че съм българин, но българската валута не е сред тях“, допълни Калфин.
Според него има големи шансове да ни приемат в еврозоната, решението обаче не е взето.
„Политическата ситуация е благоприятна – Европа в момента, особено с това, което става в САЩ, търси повече консолидация. За мен членството в еврозоната и приемането на еврото е по-скоро икономически процес. България ще има интерес, когато има средна производителност и когато доходите ни са към средните равнища в еврозоната“, коментира още бившият евродепутат.
По думите му, ако България влезе в еврозоната от януари 2026 г., ефектите ще са по-скоро дългосрочни.
„А политиките на догонване на доходи и на производителност трябваше да започнат много по-рано, но трябва да бъдат незабавни“.
Като бивш социален министър той коментира и последните предложение за промени в пенсионната система.
Според него за увеличаване на пенсионните вноски може да се говори, когато Националният осигурителен институт (НОИ) започне да си събира приходите.
Калфин цитира доклад на Икономическия и социален съвет, в който се посочва, че 1/3 от приходите от вноски не се събират. Причините – хората работят в сивия сектор или масово се осигуряват на минимална работна заплата и получават повече пари по друг начин.
„Първо бих се постарал тази 1/3 несъбрани приходи да влязат в бюджета, преди да се увеличава пенсионната вноска. Иначе не е честно, системата е демотивираща – товариш тези, които си плащат“, обясни Ивайло Калфин.
