С оглед на това, което се случва в Близкия изток, и рисковете, които стоят между Китай и Тайван, става все по-значимо за държавите да съсредоточат своите инвестиции в сферата на отбраната. Европа, нито България, не може да си позволи да застрашава живота на своите граждани, защото хем има застаряващо население, хем има висока смъртност, особено от онкологични заболявания. България, за съжаление, има най-високата смъртност в ЕС при сърдечно-съдови болести. Това коментира здравният икономист Аркади Шарков в предаването "Денят ON AIR".
По думите му липсват превенция и политики за намаляване на вредата, както и политики срещу употребата на различни акцизни стоки, цялостна стратегия за по-добро здраве, приложена в държавата. "Чакаме да влезем в Еврозоната. Най-вероятно ще се случи. Причината за това няма да е толкова гениалният успех на България по отношение на фискалната политика, тъй като тя в последните години претърпя и немалко удари, а ще бъде по-скоро от избора на Тръмп в САЩ и желанието на Европа да се консолидира и да засили все повече фискалната си и политическа стабилност", заяви Шарков пред Bulgaria ON AIR. Шарков е на мнение, че единствената сфера, в която има голяма възвръщаемост от инвестиции, е сферата на здравеопазването.
"Средно нарастваше с 15%. Опасенията ми са, че догодина ръстът ще слезе между 8-9%", уточни здравният икономист.
По думите му хронично недофинансирана е извънболничната помощ, затова трябва по-добра информационна кампания от Министерството на здравеопазването, здравните власти и самите работещи в системата. По повод системното недофинансиране на определени болници той коментира, че "коланите са били затегнати".
"Тази година събираемостта е добра, защото НАП реши до най-малкия детайл да претърсва, включително и малки бизнеси, за да извлече максимума", добави още Шарков. Той отбеляза, че Законопроектът за електронните цигари е замръзнал между първо и второ четене, а аргументът е, че от тези електронни устройства идват акцизи.
"Акцизът закърпва бюджета, така че да излезе сметката за Еврозоната по отношение на дефицита", подчерта здравният икономист.
