На 1 април 2025 г. ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ за втори път официално гаси мощностите си – без план да ги запали отново, но и без план за бъдещето – нито за инсталацията, нито за алтернативни работни места, съобщава "Грийнпийс".
Не на шега, историята с втората по големина въглищна централа в страната показва точно как се случва енергийният преход в България: въглищата хаотично, но съвсем реално излизат от енергийния микс, въпреки илюзорните обещания за светло бъдеще на тази индустрия. Политиците в България обаче предпочитат топлата завивка на популизма пред разумното и амбициозно планиране. Въпросът е не просто за бъдещето, а за настоящето на заетите в сектора.
Спирането на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ е ясен знак, че въглищната енергетика издъхва без държавни субсидии. Тази централа работеше на пълен капацитет до февруари 2024 г., когато изтече 15-годишният ѝ дългосрочен договор. По силата му българската държава изкупуваше цялата ѝ енергия на фиксирани цени. Без него централата нямаше икономическа изгода да продължи да работи с изключение на няколко кратки периода на извънредно високи цени на енергията през миналото лято и зимните месеци.
Същият сценарий очаква и другата т.нар. американска централа в Маришкия басейн – „Ей И Ес Марица-изток 1“. Нейният дългосрочен договор изтича през 2026 г. По всяка вероятност тя също ще спре работа. Въпреки обявените ѝ в публичното пространство планове за инвестиции в алтернативи, няма никаква яснота за графика за реализацията им и бъдещето на работните места на заетите в нея.
Огромно значение тези развития имат за държавните Мини „Марица-изток“. Със спирането на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ мините губят втория си най-важен клиент. Когато това се случи преди година, стана ясно, че работата на добивната компания се свива с една трета. Въпреки това от предприятието не предприемат преструктуриране. Вместо да потърсят алтернативи за бъдещето и да подготвят региона за тях, правителства и парламенти предпочетоха да обещават, че нищо няма да се промени. Колко дълго държавата може да си позволи да субсидира губещото предприятие също не е ясно.
Гледайки към американските централи, нека надникнем и в бъдещето на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“. През периода 2019-2023 г. тя се поддържа на изкуствено дишане единствено благодарение на държавна помощ в размер на 2,6 млрд. лева. С широкото навлизане на близо три гигавата соларни мощности през последните години нейната роля се трансформира драстично по-скоро в сезонен производител и балансьор на трансформиращата се система. Още един разговор за бъдещето на енергийната ни система, който се налага да проведем на сериозно.
