Само преди дни бяха оповестени данните от проучване на Фондация “Фридрих Еберт”, което задълбочено изследва нагласите и ценностите на младежта в България.
Според изследването над 70% от младите хора в страната са склонни да емигрират.
Това припомня в социалните мрежи Павел Георгиев от „Непокорна България“.
Това не е просто тревожен сигнал – това е аларма. За управляващите, за институциите, за цялото общество. Крайно време е да се реагира с непокорство, ако не за разрешаването на проблема, то поне за неговото забавяне.
Без активни млади хора, страната няма бъдеще. Младостта не е просто ресурс – тя е двигателят на икономиката, стабилността и развитието на една нация.
Пак по данни от същото изследване - оказва се, че сериозен дял от младежите в България (19%) разглеждат диктатурата като по-приемлива форма на управление от демокрацията. На този фон и с продължаващия срив в доверието към институциите, ударът по парламентарната република е директен. А въпросът към всички нас е ясен:
Успяваме ли да съградим стабилни мостове между поколенията?
През последните години се създадоха министерства със спорна полезност – на ефективното управление, растеж и иновации и какво ли не. А младежта? Тя е натикана в ъгъла на спортното министерство. Реалността е, че в България младите хора нямат нужда само от фитнес зали и игрища. На тях им е необходима и подкрепа за тяхното личностно развитие, стимули по време на тяхното образование и последваща реализация (за да могат да изберат да останат тук, а не да емигрират след завършване). Нуждаят се също така от психологическа подкрепа в превенцията и борбата със зависимостите, стабилна среда за тяхната социализация, както и за насърчаване на техните хобита, интереси и ефективно усвояване на свободното време.
Затова вместо ненужни ресори, едно от ключовите решения на държавно ниво, е именно обособяването на отделно министерство, което да заложи младежта и политиките, свързани с нея като свой единствен приоритет (така както е в Италия, Великобритания, Норвегия, Испания и др. европейски страни).
В противен случай ставаме свидетели (както напоследък) на изблици на насилие и хулигански прояви, чиито извършители са основно непълнолетни.
Обществото ни има ескалиращ социален проблем с агресията и това се дължи именно на тоталната абдикация и години бездействие от страна на държавата по отношение на изграждането на политики с фокус - младежта.
Сега повече от всякога е дошло време политиците да разберат, че бъдещето не се гради с лозунги, а с дългосрочни и последователни действия, насочени към поколенията напред. Да се изгради този успешен, социален модел на поведение, който да накара младите хора да останат и да се борят за страната си - с непокорство и граждански дух.
