Мая Александрова, част от екипа на „Непокорна България“, фейсбук:
Небостъргачи може, а детски градини не може?! Както се казваше в един стар български филм. Шегата настрана, защото въпросът е сериозен. Хиляди нови и нови жилищни и бизнес сгради изникват всяка година, а детски градини – под санитарния минимум. Или, както се хвалят управляващите – две нови тази година. А иначе терени – има, зелени площи за застрояване – има, разрешителни се издават в изобилие, но не за детски градини.
Всяка година 10 000 деца в София остават извън системата. За тях няма места в детските градини. И тази година битката за всяко място започна. Битка на живот и смърт за хиляди семейства в истинския смисъл на думата. Защото в България е по-лесно да те приемат в университет, отколкото в детска градина.
Защото, отново живеем в държава на абсурдите, където е по-лесно дори да изтеглиш числото 41 от тиража на тотото 5/35, но е в пъти по-трудно да изтеглиш място за детето си в някоя ясла. И всяка година хиляди родители няма да отидат на работа – ще останат вкъщи, за да гледат децата си... Иначе, борим отрицателния прираст на населението и говорим за социална политика. Иначе, управляващите насърчават с думите „Раждайте деца, ама си ги гледайте сами, защото пак няма места за тях в детските градини!”. Това не ви ли звучи като „Татко ще те запише на детска градина, ама друг път, защото сега няма места!”.
От Столична община се оправдават с ръста на населението в София и малкото останали общински терени. А защо не търсят отговорност от тези, които продадоха и замениха детски градини през годините?
Едни и същи управляват София от 20 години. За скандалния небостъргач има воля, разрешителни, ПУП-ове, а за децата няма.
Въпрос на приоритети. Това не е социалната политика, от която има нужда София. Хората са
капиталът на града, а не бетонът.
