Големият въпрос с ПВУ е дали тези проекти, които са били планирани и замислени, ще бъдат реализирани, дали някои ще бъдат изобщо започвани. Някои проекти са били предвидени за реализиране само ако има пари от Европа. Явно ще се наложи орязване.
Това заяви в предаването "Политически НЕкоректно" по БНР Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
Разходи от 2020 г. можеха да се финансират дори със задна дата и страни като Италия го направиха. Когато има такова голямо забавяне, както е при нас, големият въпрос е дали в оставащите 18 месеца – до август 2026 г., нещо може да бъде построено, реализирано, поясни той.
"Когато вече стане провал, предоговарянето става неизбежно. Идеята на този механизъм беше извън стандартното разпределение на бюджета на ЕС да се получат още пари, за които ЕС излезе на дълговите пазари и взе заем", припомни икономистът.
Голямата драма в енергетиката продължава да бъде, че въглищните централи няма как да функционират на пазарен принцип. В България прилагаме особен начин за субсидиране на тези централи. Затова е целият дебат за отлагането на либерализацията на пазара за бита. Ако има нов пазарен модел, тогава няма да има възможност да се субсидира работата на въглищните централи, коментира Богданов.
Реформата не е да съкратиш на случаен принцип някакви хора, а системата да работи по-добре, изтъкна той.
"За момента няма нещо особено видимо в тези документи (за бюджета – бел. ред.) Цялата енергия мина в това да се спори дали има 18 милиарда дупка, кога държавата ще фалира и кой е виновен."
