Иновативният бизнес на България крепи крехкия ръст на българската икономика в последните години. Въпреки всички политически експерименти в страната и кризите в световен мащаб, ние продължаваме да работим съвестно и да плащаме три пъти по-високи данъци и осигуровки от средното за страната. Продължаваме да растем с по-сериозни темпове от ръста на икономиката, да добавяме стойност и да инвестираме от личното си време и капацитета на компаниите си, за да модернизираме образованието и да развиваме човешкия талант. Това заявяват в своя позиция до медиите от БРАИТ и допълват:
На този фон държавата продължава да се държи с нас като с подразбиращ се донор, запушващ всички дупки в бюджета. Поредното вдигане на максималния осигурителен праг – без оглед на динамиките в икономиката и обществото – е нова наказателна мярка срещу прозрачния бизнес и атака срещу образованите активни хора, работещи в нашите компании и съставляващи средната класа на България, която се чувства все по-отчуждена от политическите си представителства.
Правителството демонстративно не зачита исканията ни, които са неизменна част от публичното ни говорене в последните години. Без никаква промяна остават следните ключови теми, които са в интерес на цялото българско общество:
1. Повишаване на нивото на социалните услуги, подпомагани със средствата от осигуровките - запушване на течовете в системите на здравеопазването и социалната сфера и спиране на корупционните практики;
2. Изсветляване на сивия сектор. Непрекъснато чуваме доводи за „справедливост“ на данъците и осигуровките, но продължава толерирането от държавата на цели сиви сектори чрез неплащане на данъци;
3. Демографска политика, насърчаваща задържането и развитието на младите хора;
4. Реформи в образованието, които да го направят адекватно на новите технологични реалности в икономиката;
5. Реформи в правосъдната система и върховенство на закона;
6. Оптимизиране на администрацията и дигитализиране на публичния сектор;
7. Ясна стратегия за привличане на чуждестранни инвестиции, вкл. във високотехнологичната сфера.
Отказът на държавата да си партнира с иновативния бизнес, обединен в БРАИТ, я прави все по-неадекватна на новите технологични реалности в икономиката. Социалният диалог се свежда до разговор за минимални доходи и пенсии, до таван на надценки в цени и до субсидии за електричество. Всичко това ни държи трайно на дъното, отдалечава ни все повече от напредничавите държави и пилее енергията на почти единственото ни конкурентно предимство – силния човешки талант в технологичната сфера.
Бюджетът не е само числа, той е визия. Влизането ни в еврозоната не е цел на бюджета, а инструмент за реализиране на ясна визия, каквато държавата ни отново няма.
