Един евентуално изпратен чуждестранен военен контингент в Украйна трябва да има определена мисия, ясен мандат, дефиниран с точност. Той може да бъде три вида, според поставените му цели - мироопазващи части, прикриващи или възпиращи сили. Това заяви бившият министър на отбраната Ангел Найденов в студиото на "Денят на живо" по NOVA NEWS.
"Когато се говори за мироопазващи части, следва да има споразумение за прекратяване на военните действия. Очевидно те се разполагат по фронтовата линия, за да разделят враждуващите страни, с оглед самоотбрана. Струва ми се, че замисълът е по-скоро за т.нар. "прикриващи сили" с численост от около 30 000 души, разположени в големи градове или обекти от критичната инфраструктура на Украйна - по-далеч от фронтовата линия. Те ще отразят военно нападение в случай на агресия, но не предизвикват опасения за нападение заради малкия си брой. Друг вариант са т.нар. "възпиращи сили", които имат задачата да отразят и променят баланса на силите на място. Те разполагат с тежко въоръжение", обясни Найденов.
Припомняме, че депутатите приеха декларация, в която се изразява позицията на 51-вото Народно събрание за неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна.
Според бившия военен министър документът удовлетворява очакванията и разсейва страховете на групите, които са се опасявали, че български войници ще бъдат пратени в Украйна. "В нея обаче се подчертава, че има възможност, ако бъде решено в рамките на организациите, в които страната участва, България да бъде част в операция в Украйна. НАТО и ЕС обаче изключват изпращането на военен контингент от мироопазващи части в раздираната от военни действия държава. При ООН е необходима резолюция на Съвета за сигурност, но Москва е заявила, че не приема участието на чужди войски. Така че такава няма да бъде подкрепена. Освен това не бива да се забравя, че мироналагаща и мироопазваща мисия са две различни по дефинициите си неща", заяви още Найденов.
