Еврозоната е частична цел в по-голямата - държавата ни да се развива добре. Важно е влизането и ние трябва да имаме полза от еврозоната, което означава икономиката ни да е конкурентоспособна и доходите ни да се доближават максимално до тези в еврозоната, но никой не говори за икономика и производителност, а за датата, на която да приемем еврото. Това мнение изказа пред БНР Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и министър на външните работи и на социалната политика, бивш евродепутат.
"Ако поискаме т.нар. извънреден конвергентен доклад, очакваме да се направи изключение и да се извади една държава, което беше направено за Хърватия, така че инфлацията в България, въпреки че е по-висока, да може да мине под линията. Ако ние смятаме, че сме готови, сега можем да поискаме подобен доклад, разбира се с риска той да каже, че не сме готови. И тогава ще чакаме редовния доклад през 2026 г.", каза Калфин
Целта на правителството не трябва да е влизане в еврозоната, а да подобри живота на българите, изтъкна той.
По думите му бюджетът е инструмент за провеждане на политики и индикатор доколко е стабилна икономиката: "Големите анонси, че 18 млрд. лева липсват в бюджета и няма как да се компенсират, не се оказаха точно така. Очевидно, че новото управление реши да прехвърли всички настоящи и бъдещи проблеми върху наследството, което получи от служебното правителство, не го направи особено убедително и сега по някакъв начин трябва да излезе от тази ситуация", коментира той.
Ефектът от бойкота на търговските вериги, който се случи у нас и в различни държави на Балканите, не е в намаляване на цените, а "някой да се събуди и да започне да си върши работата", смята Калфин: "Държавата не трябва да слага таван на цените, а да види дали няма спекула".
Според него е много лесно един такъв протест да премине в политически.
Бившият министър на външните работи коментира изказването на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс на Конференцията по сигурността в Мюнхен и я определи като много грубо антиевропейско изказване: "Което показва тенденции, че САЩ смятат съвсем по различен начин да водят политиката си. Те сменят дългосрочната политика, стратегически цели с краткосрочни сделки. Дали ще бъде за Ивицата Газа, която може да стане на курорт, или за подземните богатства на Украйна, които, ако бъдат дадени на Америка, тя може да помогне. Това всичко са търговски сделки с краткосрочни цели. И Европа трябва да живее с това. САЩ в тази ситуация не могат да бъдат този стратегически партньор, който са били досега, и Европа трябва да се научи да живее по-самостоятелно. ... Без ЕС не може да мине вземането на решение за края на войната. Трябва да се намери такъв механизъм, който да гарантира, че войната в Украйна няма да се възобнови, след като спре и един от вариантите е членството ѝ в НАТО, който трябва да стои на масата, а Тръмп направи няколко големи отстъпки на Путин. Зеленски каза, че не вижда гаранции от САЩ и няма да се съгласи преговорите да са без Европа. Новият световен ред е ред на конкуренция. Силата на Европа е в икономиката, в големия пазар, качеството и условията на живот, на труд. Това я прави привлекателна".
Не мисля, че е в интерес на САЩ да влизат в тотална икономическа война с Европа, добави Калфин.
