На този ден се сещам винаги за моята баба, Райна Петкова и за хилядите хора, които са минали по нейния път, но не са имали късмета да оцелеят.
Когато карат баба ми да стане сътрудник на Държавна сигурност, за да бъде информатор за нейните роднини, свързани с Никола Петков, тя казва: "Няма да работя за вашата служба, не само за вашата, за никоя. Ще покажа, че съм достойна българка с моя честен труд." Изпращат я в Белене, като ги транспортират с шлепове по Дунава, както тя ми е разказвала, и после я преместват в трудовия лагер в с. Ножарево.
Това публикува на страницата си във Фейсбук съпредседателят на ПП Кирил Петков в Деня в памет на жертвите на комунистическия режим. Ето какво разказа още Петков:
Години по-късно с вълнение чета в нейното досие следния доклад на вербуващия ДС офицер, когато им отказва да бъде доносник: "На срещата дойде и се яви с одеяло и друг багаж - готова да я изпратят в затвора." Тя оцелява в трудовия лагер. Връща се да работи като операционна сестра в ИСУЛ и до края на живота си остава горда, че не са я пречупили да бъде доносник срещу собствените си роднини, с цената на целия риск в едни от най-мракобесните години.
Съдбите на много хора завършват по много по-ужасен начин. На този ден преди 80 години, на 1 февруари 1945 г., т.нар. "Народен съд" произнася най-масовите си смъртни присъди. Осъдени са народни представители, министри, журналисти и висши държавни служители. Присъдите са изпълнени още същата нощ в София. Светла памет на всички убити от „Народния съд“!
Не трябва да забравяме тази част от историята ни, за да не позволим подобни събития да се повторят в нашата родина отново!
