Един от първите внесени законопроекти в Народното събрание е този за повишаване на пенсионната възраст във висшите училища. Той е внесен от депутати от партия „МЕЧ“. Това предизвика коментар от страна на доц. Милен Михов, който е бивш заместник-председател на Парламентарната комисия по образование и наука в периода 2017 – 2021 г., по време на чиито мандат по предлоveние на тогавашния и сегашен министър на образованието и науката Красимир Вълчев бяха приети промени в ЗВО, регламентиращи правилото мандатите на ректори, декани и ръководители на катедри в университетите да се прекратява с навършване на 65-годишна възраст. Коментарът му е публикуван в профилът му във фейсбук:
„С това ли трябваше да започнат реформите във висшето образование? Един проект за изменение на Закона за висшето образование на най-малката група народни представители предвижда вдигане на пенсионната възраст за преподавателите във висшите училища от 65 на 70 години. Благовидният предлог е, че се вдига пенсионната възраст за всички категории трудещи се и тя доближава 65 години, а преподавателите в тази възраст могат да бъдат още полезни. Истината е, че и сега преподавателските договори на навършили 65 години могат да бъдат удължени с още 3 години, след предложение на съответната катедра и решение на колективните органи. Въпросът е, че в този период не могат да се заемат ръководни постове в управлението на висшите училища като ректори, заместник-ректори, декани и т.н. Същността на промяната се състои в това, че дава правото на някои началници във висшите училища, които навършват пенсионна възраст (тази година) да запазят своите постове.
Преди няколко години, същите желания бяха причина за внесеното в Народното събрание предложение за отпадането на ограничението от два поредни мандата за избраните ректори и други органи на управление. Началници до гроб. Ще кажете пресилено. Не, защото според последните данни на НСИ средната възраст в България е 73,5 години, но за мъжете е само 69,9 години.“
