Неистов вой е настал от вчера насам по изявлението на Зукърбърг относно промените в МЕТА. Всичките стожери на прогресивното, западно ляво у нас се изказаха в един и същ тон: "Война срещу фактите! Триумф на тълпата! Слободия!"
Това коментира във "Фейсбук" Кристиян Шкварек.
Абсолютно във ВСИЧКИТЕ им изказвания - и на Асен Григоров, и на Христо Комарницки, и на Фори Караджов сутринта по НОВА, задължително и целенасочено се игнорира основното нещо, което Зукърбърг каза за "Фактчекърите". А именно - че те НЕ СА си вършили работата, а са се били политизирали. Че де факто са се превърнали в политически активисти, а не проверители на истината и борци срещу дезинформацията. Ерго, че те въобще не са вършили това, което либералните ни стожери сега оплакват, че се премахвало.
Естествено, за тях е ключово важно да игнорират това твърдение на Зукърбърг, макар и да е основата на цялото му решение. То де факто унищожава тезата, на която почива воят им. Нека, обаче, за секунда си представим, че Зукърбърг върне Фактчекинга, но го вземе от досегашните калифорнийски комунисти и техните еквиваленти по света, и реши да го повери в ръцете на....The Heritage Foundation и съответните ѝ дясно-консервативни организации по света. Вместо на тукашните активисти на ППДБ и бивши/настоящи служители на Икономедиа, го повери в ръцете на активисти на Възраждане, ИТН или ГЕРБ. Само си представете тази ситуация за момент.
Изведнъж, на секундата и Григоров, и Комарницки, и Караджов магически ще разберат аргументите срещу политизираното "Фактчекърство". Като по команда ще обърнат палачинката и започнат да рецитират доводите на консерваторите в момента - че "Фактчекинга" се ползва с политически цели, че е едностранчив, че не изпълнява ролята си и че трябва да се премахне. За тях въпросът на коя страна по казуса да застанат опира само и единствено до това чий политически активисти контролират фактчекинга, а не някаква принципна позиция.
И впрочем е така с почти всички казуси, които може да обсъждаш с ляво-либерали: от свободата на словото, през върховенството на правото, до демокрацията и касирането на избори. Те винаги поддържат две противоположни позиции едновременно, в зависимост от това от коя страна на казуса се падат в случая. Дали цензурата касае тях, или не. Дали се касира тяхна изборна победа, или на противник. Дали се разследват и повдигат обвинения на техните политици, или на чуждите. Това са хора, които разбират само и единствено от власт. Борят се само и единствено за власт. Никакви идеи, ценности, принципи. Няма нито един казус, по който ще срещнеш принципна позиция от тях.
Затова и отдавна съм осъзнал, че дебатите с тях са безсмислени - те никога няма да подходят от искрена, честна позиция и добри намерения. С тези хора можеш само да водиш война, защото единственият им принцип е да те прецакат/заглушат/изчегъртат/премахнат, без да им мигне окото дали това ги прави лицемери или не.
