За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да управлява Русия.
Това каза пред БНР историкът проф. Искра Баева.
"Това, което безспорно направи Путин, е да централизира държавата и да предотврати онези процеси, които бяха започнали при Елцин – отделяне на части. Сега със здрав юмрук е централизирана тази държава и повече от руснаците се чувстват част от голяма държава; държава, която се е върнала на международната арена."
По думите ѝ, тази нова роля на Русия дава на руснаците самочувствие, че могат и без останалия свят.
"Все повече на преден план излиза държавният интерес. Това е национализъм, но не е етнически, а държавен", изтъкна тя и посочи, че Путин е една от най-ярките фигури на тази тенденция, редом с Ердоган, Си Дзинпин, Орбан.
Като направи паралел с връщането на Тръмп в Белия дом и причините той да спечели отново, проф. Баева отправи поглед и към Европа:
"В европейските държави от една страна виждаме демократични държави, които се тресат от проблеми, а от друга – държави, където местният лидер е хванал здраво властта и управлява дълго с авторитарни тенденции. Като че ли по-голямо недоволство изразяват хората в демократичните държави, в които има нестабилност."
Сега демокрации, които не могат да функционират така, че гражданите им да се чувстват удовлетворени, са застрашени, отчита историкът.
Полша беше тръгнала силно по пътя на авторитаризма, но успя да обърне. Обръщането обаче не изглежда трайно. За да могат да се справят с "Право и справедливост", се наложи да обединят всички, отбеляза тя.
В началото на управлението си, през първото десетилетие, Путин беше прозападен – до 2007 г. Това, което стана, е резултат на взаимно разочарование – и от едната, и от другата страна, коментира проф. Искра Баева в предаването "Събота 150".
Слабостта на Русия доведе до желанието – малко по-грубо, по-драстично, от страна на Запада – т.нар. близката чужбина да се присъедини към западните структури. Желанието на тези райони да потърсят самостоятелен път на развитие се оформи като заплаха за Путин. 2007 г. той очерта периметъра на Русия, поясни тя.
Това, което украинските власти не направиха, е да превърнат Украйна в единна държава. Там това разделение между Изтока и Запада не само не престана, а се задълбочи, смята историкът.
"Не е 2022 г. Пътят е дълъг. Минските споразумения се оказа, че са били временно примирие, защото никой не е имал намерение да ги изпълнява."
Дали преговорите за Украйна това ще се превърнат в реална дипломация – през 21 век се връща положението, в което е важен държавният интерес, а не дипломацията на ценностите, каза още проф. Баева, като припомни, че договореностите между по-големите често пъти стават за сметка на по-малките.
