40 години след началото на така наречения Възродителен процес осъдени няма, показа проверка на NOVA. Делото е в прокуратурата. Не е ясен точният брой на български мюсюлмани, които са били принудени да си сменят името. По информация на NOVA разследването вече се води за престъпления срещу човечеството, а не за злоупотреба със служебно положение.
Всеки декември Руфат Юмер си спомня 1984 г. Тогава е студент. Разбира, че трябва насила да си смени името и след неговия отказ, е арестуван.
„На 27 декември ми сложиха белезниците. В началото в Млечино ме пребиха, после в Кърджали ни откараха. 16 души бяхме. Сложиха ни на една катафалка и ни откараха на Север. Не знаехме къде ни водят и се озовахме на 28 декември 1984 г. призори на остров Белене”, разказа Руфат Юмер, бивш лагерист от „Белене”.
За живота зад решетките в Белене разказва неговият брат по съдба Ахмед Ахмед. „В тези килии леглата бяха на три етажа. Представете си в една стая, където е нормално да са 5-6 души, бяхме над 25. Много трудно се дишаше”, каза бившият лагерист от „Белене” Ахмед Алиосман Ахмед.
„Тежкото за нас беше, че… Направо ми пресъхва гърлото, като се сетя. Имаше една пластмасова кофа зад вратата, която ние бяхме принудени да използваме като тоалетна”, каза Ахмед.
И макар да са минали 40 години, Ахмед все още има чувството, че го преследват, когато върви по улиците на София.
„И все още аз не мога да се освободя от това чувство и когато идвам и се движа на улиците в София, все се сещам за тези времена. И ми се струва, че ме следят”, разказва Ахмед Алиосман Ахмед – бивш лагерист от „Белене.
Не е ясен точният брой на български мюсюлмани, които са били принудени да си сменят името. „517 са в „Държавен вестник”. Обаче са повече, ние проверихме. Липсват имената на някои, които са били въдворени”, каза Сафие Юрдакул от „Гражданска организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите”.
Не са пострадали само тези, които са били въдворени в „Белене”, а са пострадали и техните семейства, защото е имало натиск върху тях, за да не посмеят да си търсят правата и да не вдигнат главите си.
През годините делото неведнъж беше прекратявано и връщано за доразследване, но към днешна дата осъдени няма.
