„Витоша е дар от Господ за София, но изкачването ѝ стана мъчение“, така председателят на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България Петър Диков коментира в предаването „ЕвроДикоф“ закриването на кабинковия лифт от квартал „Симеоново“ към планината.
Единственият начин за пътуване до Витоша стана с не съвсем редовни автобуси или с лични автомобили, каза Диков. Това обаче я превръща в „един огромен паркинг“. Това се отразява най-лошо на децата, на които им предстои ваканция и които искат да се научат да карат ски. Планината е била мястото, където са се създавали българските шампиони по ски, коментира архитектът и изведе като пример звездата в алпийските дисциплини Алберт Попов.
Причината за проблемите на планината е заложена в нормативната уредба, тъй като тя е разпръсната в 7 различни закона, подчерта Диков. Някои текстове си противоречат, а други Диков определи като „не особено разумни“. Управлението също е изключително слабо. Бюджетът на Дирекция „Природен парк „Витоша““ е едва 650 хил. лева, от които 470 хил. отиват за заплати, съобщи той. Най-ключова е обаче защитата на планинската природа и опазването ѝ от частни интереси, които биха я замърсили. На Витоша обаче вече са изградени близо 1000 сгради, които изхвърлят отпадните си води в септични ями, които от години не се поддържат. Пътищата пък са собственост на Агенцията по горите.
Така Столична община няма почти никакви правомощия по управлението на планината, каза арх. Диков. От 2007 г. лифтовете са частна собственост и затова според него е по-добре общината да влезе в съсобственост и те да се третират като част от градския транспорт. Съюзът на архитектите ще прати тези свои предложения на всички заинтересовани страни, допълни той. Управлението обаче се усложнява от факта, че територията на природния парк попада в рамките на три области и четири общини. В такъв случай експертите и медиите трябва да се обединят под формата на обществен натиск към вземащите решения, обобщи Диков.
