По повод днешното решение на президента да не провежда консултации с една от парламентарните групи, мисля, че е необходимо да се отбележи какъв е конституционният императив в случая.
Съгласно разпоредбите на чл. 99 от конституцията, президентската институция е длъжна да проведе консултации с парламентарните групи. Тоест с всички парламентарни групи. Президентът не разполага с марджин на собствена преценка да изключи някоя група от тези консултации. Не е въпрос на политическа оценка или лични съображения, а само въпрос на изпълнение на конституционната разпоредба.
Тук няма абсолютно никакво значение нито личността на президента, нито състава на тази или онази парламентарна група. Въпросът е за принципното изпълнение на конституционния ангажимент на държавния глава да проведе консултации с всички парламентарни групи. Това императивно изискване е залегнало в конституцията, защото по този начин се въплъщава ролята на президента като "неутрална власт", т.е. такава, която е априори извадена от злободневния политически дневен ред и цели да изгражда и поддържа балансирани отношения с всички в парламента. Ако президентската институция не проведе консултации с всички, тя как ще вземе решение на кого да връчи третия мандат, ако се стигне до там, да речем?
Смисълът на тези консултации е това - да има разговор пред очите на обществото с всички на терена на равноотдалечена от политическите борби институция. Обратното би означавало едно включване на политическия терен, което е неудачно.
Необходимо е отговорните институции да игнорират личните си пристрастия и да се върви само по утъпканите коловози на конституцията. Като спазваме буквата и духа на основния закон, ще излезем от настоящата политическа криза. Конституцията е онзи стабилизиращ фактор, който ще позволи - по ред, правила и ясна процедура - да се преодолее всяка политическа волатилност.
Просто трябва да се спазва.
