Нормативни промени ще оскъпят сиренето и кашкавала, но се очаква да ги направят по-истински. Досегашният Български държавен стандарт за млечните продукти ще бъде заменен със знак Защитено наименование за произход. Новата маркировка би трябвало да ориентира потребителя по-добре за това кое сирене е от българско мляко и кои животни са хранени предимно с български фураж, предаде NOVA.
Фермерът Стоян Ценов вече е чел за новата маркировка, която ще се поставя върху млечните продукти. За него е важно, защото ще преработва млякото от кравите, които гледа в новата си мандра. Той и сега ги храни по технологията, както ще се изисква. Докато ни води в новата си мандра, продължава да коментира въвеждането на Защитеното наименование за произход за млечните продукти. Той приема напълно изискването 100% от млякото да е българско, а храната за животните да е поне 50-60% с роден произход, но го безпокои друго. „Ние с работата ще се справим. Не знам с документите как ще им докажем. Иначе при мене на 100% храната си е българска. Не купувам нищо, млякото е мое, ама бюрокрацията е голяма и не знам. Не сме стигнали дотам. Това ни е проблемът. Иначе всичко си е наше”, казва фермерът.
Прави сметка за себестойността на килограм истинско сирене по новите критерии. „Един килограм сирене става от 7 литра мляко през летния период. Зимата млякото е по концентрирано или по-гъсто. Може и от 6 литра да стане. 7 литра по 1 лев са 7 лева. С другите разходи отива на 10 лева. Това е себестойността”, казва Стоян. По същата калкулация себестойността на кашкавала излиза около 12-13 лева за килограм. Тя при него и фермерите като него, които хранят животни със собствени фуражи, и сега е такава, и няма какво да променят по новите изисквания.
Предполага, че за потребителите сиренето и кашкавалът с новия знак може да поскъпнат заради документите, които ще се изискват. Въпросът е дали ще усещат по-истински вкус и доколко той ще бъде такъв, след като производителите на имитиращи продукти и сега се конкурират успешно с тези, които предлагат млечни изделия по действащия Български държавен стандарт. Въпросът е как ще се осъществява контролът върху самите млечни изделия – как ще се проверява дали са направени от 100% мляко, дали то действително е с български произход и какво точно са яли кравите, например.
Въпреки всичко Стоян иска идеята за Защитеното наименование за произход наистина да сработи успешно, но все още е скептик, защото точно заради бюрократични спънки вече 5 месеца не може да пусне в експлоатация мандрата си, в която ще произвежда истински продукти от истинско мляко и повече от 150 дни работи пробно.
