Висшият съдебен съвет трябва да следва дневния ред, предписан от Конституцията, от законите, а не партийния календар и партийните конфликти. Това заяви в "Говори сега" доцентът по конституционно право – Борислав Цеков.
На прага на поредните парламентарни избори президентът Румен Радев тази седмица призова партиите да кажат как ще преборят корупцията по високите етажи на властта. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов поиска джентълменско споразумение, а лидерът на "Продължаваме промяната" - Асен Василев настоя за бързо приемане на антикорупционните закони, за да дойдат парите от Плана за възстановяване. На този фон прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет, чиито членове са с изтекъл мандат, решиха да започнат процедура за избор на нов главен прокурор.
"Най-важното, което политиците не правят, е да предприемат адекватни политически, законодателни, парламентарни, правителствени мерки, за да може всички тези приказки, на които се наслушахме през последните години, да се реализират. И отново сега, предизборна кампания и поредните приказки от същите хора. Да видим дали все пак някога България в обозримо бъдеще ще възстанови политическия диалог, ще се нормализира общуването между партиите. Това не означава някакво безпринципно съглашателство, това означава нормален политически диалог, отчитащ вота на избирателите и оттам търсене на решение. А единственото полезно за България решение и за всяка нормална държава, е постигане на съгласие за съставяне на правителство и някакви приоритети. Това години наред те вече не правят и за това са виновни всички. Не само партиите, а и институционалните фактори", категоричен е доцентът по конституционно право – Борислав Цеков.
"Дори когато бяха в коалиция, ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС имаха цяло конституционно множество, пак не си мръднаха пръста, тъкмо защото е нарушено нормалното функциониране на политическия живот", каза доцентът.
"Висшият съдебен съвет е действащият Висш съдебен съвет. Това, че изтекъл мандата, по никакъв начин не препятства и не би трябвало да препятства нормалното функциониране на всяка една висша конституционална институция, защото действа принципът на непрекъсваемост на държавното управление, освен ако има някаква изрична норма, която казва - не, в деня и минутата, в която изтече мандата, спират да действат. Но Висшият съдебен съвет не е такъв орган, той действа."
Според него сагата с изтеклия мандат на ВСС отново е по вина на парламента.
"Вината тук е отново в парламента, съответно, разбира се, до известна степен и в съдебната власт, доколкото тяхна квота, макар и избрана, тя увисна във въздуха, заради парламентарното бездействие. Така, че не бива да укоряваме това, че Висшият съдебен съвет изпълнява конституционните си задължения, функции и компетенции."
"Няма никаква конституционна пречка, както се твърди тук и там, макар, че това е едно мнение, което не се споделя от широката част от юристите, които разбираме нещо от тази материя. Меродавното мнение е, че няма пречка в сегашния си състав ВСС да избере и главен прокурор, и председател на Върховния административен съд, защото тези преходни разпоредби, които бяха гласувани в Закона за изменение и допълнение на Конституцията, тези провалените конституционни промени, които Конституционният съд обяви за невалидни, и които съдържат забрана за тези два органа, които трябваше да има самостоятелни - Висш съдебен и Висш прокурорски съвет, останаха без предмет.
В този смисъл не е нужно, както някои си представят, изрично, било Конституционният съд, било парламентът да отменя този 22-23 параграф от изменителния закон на Конституцията, които предвиждат четири неща, четири алинеи има и всяка от тях предвиждаше в хипотезата, че конституционните промени влизат в сила, как ще бъдат уредени последствията от тези промени. Предвиждаха първо, че трябва да се приеме в определен срок да има законодателство, което да разгърне и да развие промените. Другите три алинеи са без предмет, тъй като Конституционния съд обяви промените за невалидни", уточни доц. Цеков.
