Няма правителство, което да не се формира чрез натиск от политически лица, от икономически фактори. И кабинетът на г-жа Кожарева, и кабинетът на г-н Главчев, и следващият редовен кабинет ще бъде следствие от различни фактори, които са оказвали натиск върху хората, които взимат решения за кадровата политика.
Това каза политологът от "Тренд“ Димитър Ганев в интервю за "Фокус".
Политическото напрежение, натрупано през последните седмици около фигурата на Калин Стоянов и асоциирането му с Делян Пеевски, по думите му е довело до решението президентът да връчи мандат за съставяне на правителство на Горица Грънчарова.
"Президентът искаше да покаже дистанция от Калин Стоянов. Това обаче не беше успешно и напрежението продължи да се трупа. Следващият ход беше на Бойко Борисов, който осъзнавайки, че това може да рефлектира и върху ГЕРБ, предпочете да снеме това политическо напрежение. Смятам, че в крайна сметка тези факти ще доведат до развръзка и Калин Стоянов няма да присъства като министър. По този начин ще завърши поне този епизод от сагата, наречена "министър на вътрешните работи“, без да твърдя, че това ще е последният епизод“, коментира политологът.
Според Димитър Ганев партийната система е изчерпана в последните години. "До степен, в която не просто имахме най-ниската избирателна активност на тези избори, а много по-ниска от най-ниската, отчетена през последните 34 години. Ние сме в тенденция на ерозия в участието на гражданите в изборния процес, което само по себе си отваря огромен вакуум за нов или нови политически проекти в следващите няколко години“, заяви той.
"Средната избирателна активност в България за последните две десетилетия е около 3,5 милиона души. Гласувалите на последните избори са едва 2,2 милиона. "Представете си за какъв вакуум става въпрос. Нито един от днешните политически лидери не може да запълни този вакуум. На изборите, които предстоят, няма да регистрираме по-висока активност. Вероятно ще регистрираме още по-ниска“, прогнозира политологът.
Два са вариантите за решение на този казус. "Единият вариант е нови опити за месианство – един, два, три или повее, които да променят по някакъв начин облика на партийната система. Втори вариант е да се постави под въпрос дали пък парламентарният модел не е изчерпан и да се търси нов конституционен модел за страната, който да включва доста по-сериозна концентрация на властта в президентската институция. Не смятам, че това обаче ще реши по някакъв начин дългосрочно нашите проблеми“, допълни Ганев.
По-вероятният сценарий според него е да се създаде редовен кабинет, който обаче няма да реши политическата криза. "Не мисля, че този редовен кабинет по някакъв начин ще оздрави партийната система. Все още ще продължаваме да тънем в блатото на тази политическа криза, поне още година-две, до момента, в който не се реши някой от двата варианта или няма радикална трансформация на партийната ни система. Не виждам дори малки сигнали на разрешаване на тази криза. Партиите, които ще имат парламентарно представителство в следващото Народно събрание, не са тези, които могат да носят кой знае какъв ентусиазъм, надежда и нещо, което да даде нов тласък на партийната система“, каза още Димитър Ганев.
