На 21 август преди 25 години през 1999 година започва събарянето на мавзолея на Георги Димитров в София.
Операцията по взривяването е ръководено лично от вицепремиера Евгений Бакърджиев. До него е и премиерът Иван Костов. С притаен дъх водещите политици очакват детонацията от покрива на Държавния архив, разказва "Нова телевизия".
Мавзолеят на Георги Димитров устоява на 2 детонации. След първия неуспешен опит да бъде взривен с 300 килограма взрив, сградата само се накланя.
„Това, което е килнато на една страна, трябваше да бъде купчина отпадъци! Но, както виждате в момента стои като един кашон на 40 градуса", казва след първия опит за взрив тогавашният зам.-министър на труда и социалната политика Теодор Дечев.
„От това вече никога няма да става мавзолей! Дечицата няма да имат за какво да се разделят след 5-10 или 50 години”, коментира тогавашният вицепремиер и министър на регионалното развитие Евгений Бакърджиев.
„Това е един позор за властта!", коментира тогава Георги Пирински от БСП.Раждат се и първите вицове: "Гробницата не рухвала, понеже Велко Вълканов и Жан Виденов я подпирали отвътре", разказвал шегаджия.
Едва на 27 август мавзолеят е разрушен напълно. Тогава народът кръщава Евгений Бакърджиев - Бъки Бомбата.
Мавзолеят е построен през 1949 година, за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграден е за рекордните 6 дни.
Любопитното е, че разрушаването на мавзолея - център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ отнема толкова дни, колкото трае и построяването му.
На 25 февруари 1992 г. Общинският съвет на София взема решение за разрушаване на мавзолея на Георги Димитров.
На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища.
След изваждането на тленните останки от мавзолея в продължение на девет години се водят дебати за съдбата на сградата. Защитниците на правото на нейното съществуване лансираха всякакви идеи – от художествена галерия или пантеон на загиналите във войните софиянци до дискотека.
Надделява мнението, че мавзолеят трябва да бъде разрушен, за да не се превърне в символ на тоталитаризма и място за комунистически поклонения.
И до днес продължават споровете, трябваше ли най-яркият комунистически символ в центъра на столицата да бъде премахнат.
