19 август 1903 г. Избухва Преображенското въстание в Одринско.
Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгресът на Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 6 (19 по стар стил, когато е било Преображение) август бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Царево, Ахтопол и други по-малки селища в Странджа, а турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
В Битолски окръг стават между 2 август и 23 октомври 150 сражения, в които загиват 746 четници, в Солунско - 38 сражения и 109 убити четници, в Скопско - 15 сражения и 93 убити, а в Одрински революционен окръг 36 сражения, 56 убити четници и стотици мирни жители. На 12 септември 1903 година Генералния щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.
В Западна Тракия след проведения там родопски конгрес на ВМОРО въстаническите действия имат четнически характер. В началото на август 1903 година, четата на Пею Шишманов атакува митницата в Каракулас. По същото време четата на Марин Чолаков поставя динамит на жп линията между Гюмюрджина и Демирбейли, но взривът е обезвреден от властта.
На 18 август четата на Неделчо Килев, след като влакът е отминал, взривява жп линията Дедеагач-Гюмюрджина между селата Чобанкьой и Кьосемеджит и движението спряно за дълго време. Четата на Таню Николов и отделно от него тази на Коста Нунков минират същата и други жп линии, но взривовете не сполучват. След атентата на 18 август 1903 година, избухва Чобанкьойската афера.
Турските военни предприемат усилени претърсвания в близките български села, арестуваните са 33-ма души и са изпратени в Одрин на военен съд. Четирима са осъдени на смърт чрез обесване, а останалите на 15 години заточение. Мнозина дейци се спасяват с бягство в България.
Действията създават силно напрежение у турските власти и във всички по-големи селища са концентрирани допълнителни войсковите части. Така в Ксантийско-Ахъчелебийско-Дедеагачко е прикован около 10 000 души аскер, който не може да бъде хвърлен срещу останалите въстанали български области. С това на практика се изчерпват въстаническите действия.
Странджанската република, срещана още като Странджанска комуна е название на сформираното от въстаниците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация управление в района между Малко Търново и Царево по време на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание през лятото на 1903 г.
Комуната просъществува малко повече от 20 дни на част от територията, владяна от въстаниците. Функционирането и организацията ѝ се обуславят от анархистичните възгледи на част от ръководството на Одринския революционен окръг и особено на Михаил Герджиков.
Новото обществено устройство, на което съществен белег е липсата на върховен султански или царски институт, участниците във въстанието окачествяват и назовават различно: Стоян Сталев Московът го нарича „Свободна република”, Лефтер Русинов Мечев и Димитър Христов Дичев — „Кратковременна република”, а Христо Силянов — „Малкотърновска комуна”.
„На 10 август по цялото продължение на Лозенградския санджак турско-българската граница вече не съществуваше — пише Силянов. — По цялата тази дължина княжеството граничеше не с Турция, а със завладяната от въстаниците турска територия, с новооснованата държавица, която ние кръстихме „Малкотърновска комуна.”
