По повод грандиозната помия, която вчера се изля по баща ми (включително от хора, които той пламенно е защитавал и които са работили при него) и малката помия, която днес се излива върху мен, имам три кратки съобщения, пише Ружа Райчева за продажбата на Галъп и продължава:
Семейството ни е тук, живеем в България, не сме си вдигнали чуковете и нямаме намерение да го правим. Част сме от обществото, коментираме процесите и ще продължим да го правим. Конкретно баща ми пише книги и разсъждава така, както само той може. Като не ви харесва - изключете екрана и спрете да гледате/слушате/четете. Има предостатъчно хора, които го слушат и чакат да чуят какво ще каже точно той.
Малка лампичка за писачите на доноси и клетви - с цялата си омраза към нас вие всъщност ни помагате, не знам дали си давате сметка. Нали знаете - въпросът е да си в устата на хората, да си обсъждан. Като искате "да ни няма" - спрете да ни обсъждате. Гледайте си анализаторите, които повтарят като папагали това, което искате да чувате и толкоз. Уредени сте
Има и трето, което може би е най-важно. Злобата ВИНАГИ се връща към първоизточника, за да отрови сърцата на произвеждащите я. За да мразиш така човек, когото не познаваш - ти си болен от най-лошото. Няма връщане оттам назад, само още омраза към още и още хора.
