Времето на безвластие винаги е добре дошло за медиите, защото когато властта се чувства сигурна и има перспектива пред себе си започва да ѝ се струва, че може да управлява всички системи, на първо място медийната.
Това каза медийният експерт и преподавател доц. Георги Лозанов пред "Фокус“.
Българските политици не могат да свикнат с мисълта, че журналистически стандарт е политикът да бъде поставян в ситуация на медиен дискомфорт, коментира той.
"Ако поставяш един политик в ситуация на медиен комфорт, ти не правиш журналистика, а правиш PR. Това не е лошо отношение към него, а изпълняване на професионалния ти ангажимент. Ти трябва да му зададеш най-неприятните въпроси – това е условието“, посочи Лозанов.
Доверието и авторитетът са дефицит за българските политици в момента, подчерта експертът.
Медийната среда в България страда от гаранции за независимост, защита на журналистите, политически и икономически влияния върху медиите, показва доклад на Европейската комисия за България. Според доклада държавната реклама на регионално ниво се използва за налагане на влияние.
"Това е много голям проблем и той беше още по-тежък, защото това абсолютно обезсмисляше тези средства. Те бяха давани, за да може българският гражданин през медиите да разбира европейските политики и да се чувства като част от тези политики, да вниква в това какво се прави. Вместо това тези средства се използват, за да могат български местни властови субекти да си осигуряват медиен комфорт, с което фактически провалят журналистическия проект. Целта на тези пари е българите да се чувстват в политически смисъл много повече европейци, а не да стават постоянна жертва на путиновата пропаганда“, заяви доц. Лозанов.
Според експерта тези средства не трябва да бъдат разпределяни от различните министерства, а от единен централен орган.
Едновременното притежание на медии и телекоми е наложена практика в България, констатира докладът на Еврокомисията, която не е незаконна, отбеляза Лозанов.
"Този разговор го водим от много отдавна. Това се нарича прагове на концентрация на собствеността в медиите. Тази преценка досега не е извършвана, а всеки опит това да стане в последния момент е блокиран, включително с някакви полурешения, като например т.нар. закон "Пеевски“, който внесоха за печатните издания, които са длъжни да декларират собствениците си – нещо, което е повече административен акт, отколкото реален поглед върху собствеността.
Собствеността отдавна вече не е най-важното нещо, защото тя много лесно се крие. Финансирането не е задължително да минава през собственика – може да минава през рекламни или други бюджети. И трето, което е най-важното – какво е участието в пазара на влияние“, посочи Георги Лозанов.
