Оставам с впечатление, че вотът на избирателите е нещо като постмодерен роман в който всеки вижда каквото си иска. Такова усещане ми навяват дебатите в Народното събрание за валса с първия мандат и политическите машинации с него. Оказа се, че този вот съдържа в себе си повече смисли и подводни течения от роман на Еко. Водих си записки до някъде, но после се отказах. И така какво разбрах от дебатите:
Николай Денков чул избирателите, че искат градската десница да бъде "конструктивна и проевропейска опозиция"...
Кирил Петков ги чул, че те искат повече ПП/ДБ да не поднася изненади и никога да не влизат в коалиция с ГЕРБ и ДПС...
Манол Пейков ги чул, че те са наказали ПП/ДБ защото били работили с ГЕРБ, а те работили с ГЕРБ, защото имало война, а ГЕРБ били проевропейци...
Росица Кирова чула избирателите, които колективно нашамарили цялата политическа класа и призовали да има кабинет на ГЕРБ...
Костадин Костадинов чул избирателите, че това не е политическа криза, а процес на изчистване...
Асен Василев пък избирателите го наказали, защото поставил държавните пред теснопартийните интереси
...А Калоян Методиев, оказа се, не е чул никого освен себе си. Той беше единственият, който цитира единствено старите си интервюта
Това НС трябва да бъде анализирано от литературни критици.
Този коментар направи на страницата си във Фейсбук Александър Симов-журналист и бивш депутат от БСП, за продължаващите дебати относно предложения от ГЕРБ-СДС кабинет.
