Най-големите рискове пред българската икономика са именно политическите в момента. Особено от гледна точка на основните приоритети, които стоят пред страната: еврозоната и НПВУ. Имаме нужда от едно правителство с ясна икономическа стратегия на модернизиране на страната и динамизиране на икономиката, това коментира проф. Ганчо Ганчев, икономист пред Блумбърг България.
Евентуално правителство на малцинството би могло да бъде устойчиво за 1-2 години, в зависимост от конфигурацията. Ако през този период България успее да влезе в еврозоната, това би било добре за страната, каза Ганчев.
Макро данните за страната показват известен спад в промишлеността, въпреки че не засяга всички отрасли. По-тревожните показатели са спадът на вноса и износа, тъй като импортът носи приходи в бюджета чрез ДДС и акцизи. От друга страна, фискалният отчет не показва притеснителни данни, като приходите и разходите вървят по план.
Икономистът обясни, че страната ни е твърде зависима от косвеното облагане под формата на ДДС и акциз, което е с 10 до 15 процентни пункта по-високо, отколкото би трябвало да бъде. Той добави, че единственият начин да бъде нарушена тази зависимост е чрез въвеждане на прогресивно данъчно облагане, което може да бъде приложено паралелно с намаляване на косвения данък.
Ръстът на икономиката се очаква да бъде по-нисък от заложения в бюджета, но до края на годината тази тенденция може да бъде обърната, особено ако станем свидетели на лихвени понижения от страна на ЕЦБ, които да породят оживление. Той допълни, че най-големият риск пред българската икономика е именно политически.
„Рисковете са много големи, особено от гледна точка на основните приоритети, които стоят пред страната: еврозоната и НПВУ. Най-големите рискове пред българската икономика са именно политическите в момента. Ние нямаме извънредни икономически рискове.“
Вижда се, че през последните години се оформя конкурентен частен сектор в България, но Валутният борд, чрез големите минимални задължителни банкови резерви, пречи на инвестициите у нас. Минималните задължителни резерви са около 12 пъти по-големи от тези в еврозоната, което означава, че този ресурс е „замразен“ в банките, носейки и по-високи лихви със себе си.
Високотехнологичният сектор у нас е потенциал за растеж на икономиката, като се вижда, че дори и без помощта на държавата той успява да расте. Проблем обаче е недостигът на работна сила, за което гостът смята, че може да се намери решение в повишение на минималната работна заплата.
Този ход би създал две стратегически ползи за България: първата е, че ще привлече чуждестранни работници и българи, работещи в чужбина, а втората е, че с повишението на работната заплата работникът започва да цени работното си място, което би повишило продуктивността.
„Ако правителството има някаква стратегия, тя би трябвало да се изрази в това – бързо да влезем в еврозоната и да продължим с политиката на повишаване на работната заплата. Имаме нужда от едно правителство с ясна икономическа стратегия на модернизиране на страната.
