Ние живеем като средностатистически западноевропейци. Това каза в студиото на bTV проф. Петър Стоянович.
„Гурбетчийството – такова, каквото е известно още от Възраждането, се свързва с нещо ужасно, човек напуска дома си, за да изкарва едни грешни пари, да се мъчи. Това е мъченическа съдба – ние напускаме познато, удобно и приятно, за да отидем някъде немил, не клет и недраг. Има ли по-страшна съдба от това?“, поясни той.
Проф. Стоянович смята, че глобално погледнато в чужбина не е по-добре, отколкото в България. Той е категоричен, че „всичко мило, родно и драго е тук“, където естествено е „по-бедничко и по-никакво“, но пък е „по-топло, по-слънчево и по-вкусно“.
„Следващата голяма заблуда – заради 50-те години тоталитаризъм и невъзможността да напускаме удобното си майчино гнездо, ние трупахме впечатления като посетители в „Кореком“. Смятахме, че в КООП магазина има само пирони и тахан халва, а в „Кореком“ има дънки, маратонки, дъвки и всички останали забележителни постижения на световната демокрация“, каза още той.
Проф. Стоянович разказа и как реално изглежда животът на един човек, който е отишъл да се реализира като инженер за слаби токове в Лондон – живее в мазе, яде евтина риба, в събота и неделя ходи да се види с други българи около църквата или българското училище, връща се като „баровец“ през август, но гледа да си оправи зъбите, защото не може да го направи в Лондон.
„Ако на една българска родилка се обясни при какви условия има право да ражда в Англия, тя няма да мръдне от района на Кюстендил. Там няма избор на екип, няма упойка, няма раждане с Цезарово сечение и ред други неща“, каза още той.
Според него българинът не е склонен да плаща високите данъци в западните държави, там не може да си позволи да има две коли или да ходи четири пъти на море през лятото и поне още два пъти на ски през зимата.
„Не казвам, че онзи свят е лош, а тук е добре. Ние живеем добре съобразно средната статистика за доходи и разходи. Ние имам живот на средностатистически западноевропеец“, категоричен е професорът.
