"Последните 1-2 месеца инфлацията отново леко тръгна нагоре, с части от процента – 0,1-0,2. Но това не е много добър знак, защото обикновено лятото инфлацията леко намалява”. Това коментира в студиото на Нова нюз Левон Хампарцумян..
Той коментира решението на ЕЦБ да понижи лихвените проценти.
„Кристиан Лагард беше доста обрана. Надеждите, че ще имаме следващо понижение в обозримо бъдеще, до края на годината, са практически нищожни. Другите членове на борда на ЕЦБ също бяха доста предпазливи по отношение на бъдещето и скорошно намаляване на лихвите”, заяви Хампарцумян.
„Повишаването на лихвения процент потиска инфлационните процеси, но потиска и икономиката. Нещо повече, южните държави в Европа са доста задлъжнели. Там държавните дългове биха станали непосилни като лихвено бреме за съответните държави. При определяне на лихвения процент в Еврозоната трябва да се търси един много деликатен баланс между понижаването на основната лихва, което би трябвало да доведе до икономически растеж, по-евтин кредит и така нататък, и повишаването, което пък се бори с инфлацията”, обясни Хампарцумян.
Той подчерта важността на изборите тази година и в ЕС, и в САЩ.
„Изходът от тези избори може да повлияе върху икономическите реалности следващите няколко години”, каза той.
„Зелената сделка печели избори, но не плаща сметки”, коментира още той. „Европейската икономика, залисана със зелените си идеи, изпусна няколко такта от икономическото развитие. И ако 90-те години ЕС е по-голяма икономика от САЩ, днес изоставаме значително. Това означава само едно - грешки в стратегическото планиране на икономиката, които би трябвало, колкото се може по-бързо, да се коригират”, заяви Хампарцумян.
Той коментира и кое е по-добре - по-сериозна финансова дисциплина или по-големи дефицити?
„Зависи какъв е източникът на дефицита. Ако дефицита сме го изяли, изпили и разпилели, това, разбира се, ще бъде негативно и за икономиката, и за нашето ежедневие. Ако обаче това са инвестиции, които ще построят нови инфраструктури, ще вдигнат нивото на образованието, ще вдигнат нивото на медицинско обслужване, каквото искате, което е свързано с икономиката и с базата, на която тази икономика се развива, да, тогава може да си позволим да имаме години с дефицити”, смята той.
По отношение на ипотечните кредити, той обясни, че в днешно време повечето са между 20 и 30 годишни.
„Може да очакваме периоди, в които лихвите ще вървят нагоре. Исторически в момента в България сме на най-ниските лихвени равнища след 1990 г. Но не мисля, че ще има шокови повишения”, каза той.
При лихвите по депозитите, Хампарцумян обясни, че някои банки вече дават високи проценти.
