Анализът показва, че в общо 827 секции на двата избора се показват сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и райони. На парламентарните избори през април 2021 г. в тях са подадени общо 186 515 гласа. През 2023 г. гласувалите в рисковите секции са общо 143 724. Това съобщават от Института за развитие на публичната среда.
От секциите на територията на страната са изключени всички с по-малко от 100 избиратели по списък в съответната година. Това е направено, защото тежестта на гласовете в тях не би довела до значими изменения на окончателните резултати.
Данните от анализите показват, че избирателната тежест на гласовете в секциите с отклоняващо се поведение на избирателите възлиза на между 5% и 10% за всеки от парламентарните избори след 2013 г. Това обаче не означава, че тежестта на контролирания вот е в същия размер.
В някои случаи за отклоняващото се изборно поведение в секциите има рационални обяснения. Хората в малки населени места и хомогенни общности могат да гласуват по лични предпочитания – например за кандидат, който е от района или от етническата група, който има професионална репутация и т.н. Но отклоненията в изборното поведение могат да се дължат и на сериозни нарушения – било то контрол над избирателите и корпоративен вот, административен натиск и други.
Именно затова цялостна оценка на манипулирания вот за всеки район трябва да включва в себе си и многофакторен анализ. Той трябва да се провежда с нужното ниво на разбиране за социално-икономическата ситуация: например за нивата на безработица, за ролята на властта в местната икономика, за възрастовата и етническа структура на населението и т.н.
Поради това определянето на “цената” за и тежестта на купения вот в България въз основа само на изборните резултати ще бъде невъзможно и спекулативно начинание, ако тези данни не отразяват и спецификите на местния контекст.
Непосредствено преди всяка от кампаниите в последните три години формациите се обвиняват в използването на порочни практики за влияние на избирателите, говорят за купен и контролиран вот, за мрежи от зависимости.
Не бива да забравяме обаче, че именно партиите, които печелят гласове по такъв начин, са взимали решения за развитието на държавните политики във всички сфери на управление и разрешаването на най-належащите проблеми пред страната.
Сред тях след 2021 г. особено важни бяха реформите в здравеопазване, образование, социални политики, повишаване на доходите, овладяване на инфлацията, справяне с последиците от Ковид кризата, влиянието на войната в Украйна, присъединяването на България към Еврозоната и Шенген.
В навечерието на изборите за Европейски парламент трябва да отбележим, че тези партии също така са управлявали и безвъзмездното финансиране от страна на ЕС в последните 9 години. А то е в размер на почти 45.4 млрд. лв.
