Днес посрещнахме в България цар Фердинанд. И цял ден комунистите виха на умряло. Видни остриета на БСП оплюваха връщането му и възроптаваха как се била случвала "реабилитация".
Същите хора до вчера обясняваха как паметниците на съветската армия не трябва да се пипат, защото били история.
"Добра-лоша, история е, трябва да се уважава" казват червените за собствените си паметници, докато храчат по връщането на един от монарсите на България.
Храчат по нещо историческо и уникално - днес един български цар бе върнат тук, където не знаем гробовете на почти никой от владетелите си.
Посрещна го на крака неговият 86 годишен внук, който също така е и последният човек с титлата цар на света. Това, което се случи днес беше история. Автентична, жива, пред очите ми.
Покойната ми баба, Бог да я прости, ми разказваше как като дете е успяла да присъства на погребението на цар Борис III. По същия начин аз ще разказвам на моите внуци как съм присъствал на погребението на цар Фердинанд обратно в България. И как съм стиснал ръката на последния цар в човешката история. Това, червени тикви, е история. Това.
И тази история ги дразни. Изобличава ги като долни лицемери, които само позират като "пазители на историята и паметта".
Те искат да пазят само историята на техните паметници, паметта на техните символи. Другата ги дразни, вади им очите, искат да я няма, поне не публично. Запомнете това следващия път, когато жалък червен лицемер ви се прави на патриот и пазител на "историческата памет". Единственото, което искат да запазят са техните паметници и тяхната лъжа. Нищо друго.
А нашият Цар ще почива в мир тук, в България!
От фейсбук, заглавието е на редакцията
