Майката на едно от момичетата, загинали под срутилата се сграда на столичната улица „Алабин“ преди близо 18 години, осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 15 000 лева за това, че не бяха установени и наказани виновните в проточилото се 15 години дело, съобщи "Лекс".
Решението е на Софийският градски съд (СГС), където майката на загиналата Деница Ченишева заведе иск срещу прокуратурата за 300 000 лева от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Трагедията се случи на 19 септември 2006 г., а делото започна на първа инстанция 10 години по-късно. Подсъдими за причинената смърт на двете момичета бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“ и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу който делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.
Сградата на ул. „Алабин“ рухна около 18 ч., когато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета са починали на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка беше внесен обвинителен акт в съда, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването.
Накрая каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка, подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд сложи край на съдебната сага.
Майката на Деница Ченишева пише в исковата си молба, че през 15-те години до края на делото е изпитвала само безсилие, обреченост и болка, като страдала от безсъние и била под постоянен стрес. Тя е завела иск в съда, след като заявлението ѝ за бавно правосъдие по чл. 60а от Закона за съдебната власт било разгледано и прието за основателно от Инспектората на Висшия съдебен съвет, но ѝ предложили обезщетение от само 10 000 лева (максимално възможното по този ред), което не приела.
