Да се приложи механизмът за енергийна бедност преди реално да бъде въведена либерализацията на цените на едро за домакинствата. Важно е в тази година, докато се либерализира пазарът, да се изработи информационна система.
Това препоръча Теодора Пенева, енергиен експерт от БАН и автор на доклада за 2023 г. пред БНР.
Според нея е необходим проект или програма, за да се тества процесът на определяне на домакинствата.
„Нашата препоръка в доклада е първо - приоритетно прилагане на механизма преди прилагането на либерализацията и работа с най-ниско доходните домакинства“, каза Пенева.
За нея е проблем, че механизмът е неизяснен и не се работи по него, но се изисква е решение на министър председателя, а до момента това не се е случва.
„Трябва да се определи национално отговорна институция, която ще създаде информационната система за енергийно бедни. И в Закона за енергетиката да се направят промени, в Наредбата за енергийната бедност също, за създаването на информационна система и за нейното приложение“, добави експертът на БАН.
И съобщи, че по официалната методика, приета през 2023 г.:
"Нашата оценка е за 32% енергийно бедни през 2022 година, сега говорим за 1/3 от домакинствата."
Експертите предлагат мерките да са по диференцирана скала и да обхващат домакинствата до среден доход.
"Без информационна система не знаем колко и какви точно са домакинствата, колко членни са, къде са разположени. Необходима е и тази карта в регионален мащаб, необходима е сериозна подготовка, за да създадем мерки които да защитят гражданите", обясни Теодора Пенева.
Тя съобщи, че у нас разходите на домакинство за енергия са най-големи в сравнение с тези в Европа, въпреки че е най-евтина електроенергията у нас:
"Делът от разходите за осветление и отопление е средно 15% от разполагаемия доход на домакинство. В ЕС е близо 8%, дори най-високо доходните домакинства у нас, а те са 20 – 30% , самите те имат 10% разход за енергия. Това е поради разликата в доходите. Задължително трябва да четем индикаторите за доходи и разходи."
Пенева предупреди още, че има рискове на свободния пазар, цените са динамични и непредсказуеми.
„Има риск, доколко ще е за малък период от време, и кога ще възникне, никой не може да каже, но той съществува и това го видяхме през 2022 г. в ЕС, именно заради риска на свободния пазар на енергия“, каза Пенева.
И обясни, че възобновяемите източници за домакинствата не могат изцяло да попълнят, а частично да поемат, енергията, която им е необходима.
„Разширяването на мрежата, за да ползваме такава енергия, също струва пари. Компонентите се начисляват в сметките за енергия и зависи правителството какви инвестиции ще направи в мрежата. Всичко това влияе на крайния разход“, каза експертът от БАН.
