Ако тенденцията на спад на инфлацията, отчетена от НСИ, се задълбочи, имаме всички основания да смятаме, че през 2025 г. можем да влезем в еврозоната - ако не в началото, в средата на годината, и само политическо решение може да наложи да изчакаме 1-ви януари 2026 г., защото няма държава, която да е приела еврото в средата на годината.
Тази прогноза направи пред БНР икономистът и финансов експерт Юлиан Войнов.
"Последните данни показват, че се движим с доста ускорени темпове за намаляване на инфлацията. По последните данни за април на НСИ инфлационният индекс спада на месечна база и имаме месечна дефлация от 0,3% и годишната инфлация е 2,4%. ...
За да изпълним критериите за еврозоната, този спад ни приближава в много сериозна степен. За момента още не изпълняваме този критерий. Ако тенденцията на спад на инфлацията, която видяхме през април, се задълбочи, а аз не виждам причини да не се задълбочи, следващите 3-4 месеца най-вероятно ще изпълним този критерий", обясни той.
Според него за конвергентният доклад, който ще излезе пред юни, вероятно няма да сме покрили изискванията за влизане в еврозоната, но ако бъде поискан допълнителен доклад до края на годината, шансовете са големи.
Юлиан Войнов изказа съгласие с констатациите, изтъкнати от гуверньора на БНБ и коментира:
"Банките в България се готвят 2 години за приемане на еврото и почти всички са готови. ... Финансовият сектор - застрахователните дружества, пенсионните фондове и т.н. Там липсва информация. Комисията за финансов надзор не е много активна и няма публична информация дали се правят някакви промени, за да могат да оперират с еврото, защото става дума за големи финансови трансакции. ...
Другата голяма тема са държавните институции и общините, тъй като това е първият досег на хората до държавното управление и ако там има някакъв проблем, примерно с изплащането на пенсии, би могло да предизвика сериозен катаклизъм".
Финансов експерт коментира, че при приемането на България в еврозоната лихвите по външните дългове на държавата, общините и фирми ще се понижат сериозно, но:
"Странният случай е, че всички лихвени проценти на банките се увеличават, а единствено за ипотечните кредити трендът е обратен - те намаляват. Имаме банки в България, които са с майки в ЕС, при условие, че минималната лихва в еврозоната е 4%, ние даваме ипотечни кредити в България на лихва 2,5 - 3%. Ясно е, че когато влезем в еврозоната и България бъде принудена да провежда паричната политика на ЕЦБ, тези лихви не могат да останат по този начин.
Въпросът е защо българските банки поддържат толкова ниски лихви по ипотечните кредити. И отговорът е, защото в България няма други пазари, които са достатъчно ликвидни и развити, където хората да си държат парите, а хората имат средства, които искат да инвестират някъде, единственият ликвиден пазар е имотният. Цените на имотите са много високи".
Той предупреди, че политиката на търговските банки по отношение на ипотечното кредитиране ще се промени при влизане в еврозоната и хората трябва да се предпазливи в своите финансови решения.
Войнов беше категоричен, че когато България излъчва сигнали, че е стабилна и няма да промени евроатлантическата си ориентация, много по-лесно се разговаря с партньорите в ЕС и НАТО:
"Политическата стабилност трябва да бъде в посока евроатлантическо правителство, което да защитава стабилно тези ценности".
