Няма как България да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 година. Това каза в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“ икономистът от ЕКИП Георги Вулджев.
Конференция на тема "България в еврозоната, кога?" се проведе на 14 май, на която бяха обсъдени финансовите, икономически и политически аспекти и готовността на България за влизането ѝ в еврозоната. Гости на форума, за да споделят своя опит и идеи, бяха бившият канцлер на Австрия Волфганг Шусел, Джоузеф Мускат – бивш министър-председател на Малта и евродепутат, Адриан Нъстасе – бивш министър-председател на Румъния, Михалис Сарис – бивш министър на финансите на Кипър и Джордж Заняс – бивш министър на финансите на Гърция, както и посланикът на Словения у нас Наташа Бергел.
По думите на Вулджев присъединяването ни ще бъде отложено поне с една година заради настоящото ни неизпълнение на инфлационния критерий, което е било обсъдено и на самата конференция. Други спънка, според него, е политическата нестабилност в страната. "Но при положение, че ние не изпълняваме един от големите основни формални критерии, тя е от второстепенно значение.“
"Влизането в Еврозоната е нещо, от което България няма нужда в момента. Не знам защо ни е толкова голям приоритет. Нито един от експертите от страна на държавата така и не представи подробен икономически аргумент за това," отбеляза експертът и даде пример с Румъния, която отлага влизането си от доста време. Това ясно показва, че тя не смята влизането в еврозоната за толкова голям приоритет за икономическото им развитие. Трябва и България да се замисли за това, смята анализаторът.
Според Георги Вулджев успешните държави в еврозоната са държави, които по принцип водят адекватна икономическа политика. Позитивите или негативите от превалутирането и приемането на еврото много зависят какво се прави в самата държава при влизането ѝ в Еврозоната. "Структурата на общата валута дава някои неприятни в дългосрочен план възможности за държави, които водят иначе неадекватна икономическа политика, да я задълбаят и това да доведе до балонизация и след това и до криза. Примерът за това е Гърция. Няма механизъм за корекция на такива грешни политика когато една държава ги предприема, и даже в някакъв смисъл те са стимулирани и чрез по-ниски лихви по държавния ѝ дълг,“ обясни още той.
Много по-важно според него е каква финансова политика се води извън казуса с еврозоната в България. "През последните няколко години водим много лоша политика във фискалната сфера, в която нямаме достатъчно инвестиции, постоянно се съкращават инвестициите, за да се пълнят дупки в бюджета, и тези дупки стават още по-големи. Това осакатява дългосрочния ни икономически растеж и това е много по-сериозен казус от присъединяването ни към еврозоната,“ заключи категорично икономистът от ЕКИП.
