Върховният административен съд (ВАС) отмени решението, с което бяха отнети четири лиценза за частна охранителна дейност на фирмата „Делта гард“, съобщи "Лекс".
За нея се заговори усилено покрай скандала с „Осемте джуджета“, когато Илия Златанов обяви, че бизнесът му е бил отнет от бившия следовател Петьо Петров, с помощта на МВР и на „Делта гард“, тъй като служители на фирмата са ограничили достъпа му до една от фабриките на компанията му „Изамет“.
На 4 ноември 2021 г. шефът на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) издаде заповед за отнемане на лицензите на „Делта гард“, като основанието беше, че един от собствениците – Димитър Спасов, известен и като Митко Каратиста, още през май 2019 г. е бил привлечен като обвиняем за безстопанственост и самоуправство във връзка с охраната на фотоволтаичен парк.
Според Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) издаването на лиценз се отказва, когато собственик или съдружник в дружеството е привлечен като обвиняем, а издаденият лиценз се отнема, ако в 30-дневен срок от привличането като обвиняем, този съдружник или собственик не прекрати участието си в дружеството.
„Делта гард“ обжалва заповедта, но в началото на 2022 г. Административния съд София-град (АССГ) отхвърли жалбата. Така казусът стигна до ВАС, който пък миналата година спря делото и се обърна до Конституционния съд (КС).
Правният спор е заради това, че постановлението за привличането на Спасов като обвиняем му е предявено през ноември 2021 г. Няколко дни преди това той прехвърлил дяловете си в „Делта гард“ на съдружника си. АССГ прие, че тъй като постановлението за привличане е съставено на 14 май 2019 г., оттогава е започнал да тече 30-дневният срок той да напусне фирмата, а Спасов го е направил повече от две години по-късно. Затова първата инстанция потвърди заповедта за отнемане на лиценза.
Съставът на ВАС, пред който беше оспорено отнемането на лицензите на „Делта гард“ (Даниела Мавродиева – председател, Калина Арнаудова – докладчик и Весела Андонова), сезира КС, тъй като според него това основание за отнемане на лиценз на охранителна фирма противоречи на гарантираните от основния закон свободна стопанска инициатива, неприкосновеност на частната собственост, презумпция за невиновност и право на труд.
В края на миналата година КС отхвърли искането, след като осем от конституционните съдии приеха, че то не противоречи на Конституцията, а Соня Янкулова и Янаки Стоилов подписаха решението с особено мнение. Тогава КС изясни обаче, че 30-дневният срок, в който собственик или съдружник, привлечен като обвиняем, трябва да напусне фирмата за частна охрана, започва да тече от уведомяването му по предвидения в НПК ред, а не от датата на привличането му.
Този извод на практика предопредели и изхода на делото във ВАС, тъй като същата теза застъпваше и „Делта гард“, според която АССГ не е изложил никакви мотиви за това как Спасов би могъл да изпълни задължението си да излезе от фирмата, ако не е знаел, че трябва да го направи, защото не е бил уведомен, че е привлечен като обвиняем. От прокуратурата също са заявили пред ВАС, че жалбата на фирмата е основателна.
В окончателното си решение, с което отменят решението на АССГ и заповедта за отнемането на лицензите на „Делта гард“ върховните съдии се позовават изрично на конституционното решение от миналата година.
