"Последно действащият парламент се превръща в предизборен орган. Безсмислено е в една парламентарна държава парламентът дълго време да отсъства, но качеството на политическия живот може да изкористи тази идея."
Това мнение изказа пред БНР във връзка с последните конституционни поправки проф. Милко Палангурски, историк от Великотърновския университет, автор на новоизлязлата книга "Съграждането на модерна България – нотабилите, конституцията и князът".
"Това е моят поглед за това как се създава една държава", посочи той за книгата.
Ние, българите, имаме комплекс, че нашето освобождение е плод на чужди сили и този комплекс ни играе лоша шега, че имаме подарена държавност. Истината обаче е различна. Ролята на нашите политически дейци е много по-голяма, подчерта проф. Палангурски. Според историка става дума за "дългосрочна стратегия, че можем да бъдем само придатък към някоя велика сила и нямаме творчески възможности за самоуправление".
Когато документите се препрочитат, погледът става различен. Анализът на документите показва, че тези хора са били наясно с всичко, изтъкна проф. Милко Палангурски във връзка с изследователската си работа по книгата.
"Има постоянен сблъсък с контролиращата Руска империя – тя контролира целия процес. Това е невероятен сблъсък. В Учредителното събрание над 15 пъти на нашите първостроители се забранява да правят определени дейности. (…) Дипломатите още на втората седмица започват да пишат – "тук има здраво национално малцинство, което ще направи конституция, но много скоро ще поеме по своя път."
