Конституционният съдия е докладчик по искане на кабинета „Денков“ срещу решение на НС „отнело“ дивидент от печалбата на „БЕХ” ЕАД
Решението на Народното събрание да забрани на министъра на енергетиката да разпредели 425 млн. лв. дивидент от Българския енергиен холдинг (БЕХ) отиде в Конституционния съд (КС). То е оспорено от Министерския съвет.
А делото за конституционосъобразността на забраната, приета по предложение на петима депутати от ГЕРБ, е на доклад на Десислава Атанасова, информира Lex.bg.
Оспореното от правителството решение на парламента гласи: „Възлага на министъра на енергетиката, в качеството му на упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД („БЕХ“ ЕАД), респективно на „БЕХ“ ЕАД, да не разпределя дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД по годишния финансов отчет за финансовата 2023 г. в размер на 425 млн. лв., представляващ разликата между 1,225 млн. лв. (печалба по годишния финансов отчет за 2023 г., след данъчното облагане) и внесения дивидент от „БЕХ“ ЕАД по т. 5б и т. 6а от Разпореждане № 2 на Министерския съвет от 2023 г., изменено и допълнено с Разпореждане № 3, 4, 5 и 7 на Министерския съвет от 2023 г.“.
То беше предложено от народните представители от ГЕРБ Теменужка Петкова, Жечо Станков, Александър Ненков, Росица Кирова и Мария Белова. И беше прието на 29 март 2024 г. с гласовете на всички присъстващи депутати от ГЕРБ (60 души), ДПС (31), „Възраждане“ (32) и ИТН (9). Против бяха само от ПП-ДБ, а от БСП се въздържаха.
Вносителите и подкрепилите забраната изтъкват, че през последните години в бюджета
са били „изтеглени“ над 5,4 млрд. лв. от печалбите на БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“ и НЕК.
Според тях, ако сега държавата „прибере“ 425 млн. лв. от БЕХ, това „ще има изключително негативно влияние върху финансовата сигурност на сектора и ще постави под риск неговото нормално функциониране, ще направи невъзможно извършването на инвестиции и модернизация в сектора, както и реализирането на нови инфраструктурни проекти“.
Малко преди това парламентът взе друго решение, с което възложи на министъра на финансите Асен Василев да покрие оперативния дефицит от 1 млрд. лева във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ до 31 март 2024 г. (за това решение, което също беше оспорено в КС, виж тук). В опит то да бъде изпълнено, МС решава да вземе 425 млн. лв. от БЕХ, за да бъдат внесени във фонд „Сигурност на електроенергийната система“, но както става ясно, парламентът му забрани да го прави.
В искането си до Конституционния съд от Министерския съвет заявяват, че това решение на НС противоречи на принципите на правовата държава, на разделение на властите, за неприкосновеност на частната собственост, на равнопоставеност на субектите на частна собственост в условията на пазарна икономика и на правомощието на правителството да ръководи изпълнението на държавния бюджет.
МС изтъква, че изпълнението на решението би нарушило приетите от Народното събрание бюджетни показатели. И подчертава, че парламентът „може да упражни политически контрол и да гласува недоверие на Министерския съвет, но не и да препятства пълноценното упражняване от правителството на негови конституционни правомощия по управлението на държавата или на произтичащи от закон правомощия на друг орган на изпълнителната власт“.
Правителството посочва още, че според Закона за публичните предприятия
Министерският съвет, а не парламентът, упражнява правата на държавата в публичните предприятия и одобрява общата дивидентна политика.
„Възложеното от Народното събрание на министъра на енергетиката задължение за въздържане от действие (да не разпределя определения от Министерския съвет дивидент) не само би довело до нарушаване на основни бюджетни параметри, определени с годишния закон за държавния бюджет, по неприемлив от конституционна гледна точка начин, но е и в отклонение на правилата на Закона за публичните финанси. След като нормата на чл. 19 от този закон постановява, че разпоредби на нормативни актове, които предвиждат намаляване на приходите, след като е приет годишният закон за държавния бюджет, не трябва да влизат в сила преди изменението му, не би могло да се приеме за конституционно допустимо това императивно правило да се дерогира с решение на Народното събрание“, пише МС.
И допълва, че приходите от дивидент на държавата са разчетени при 100 на сто отчисления от държавните дружества и предприятия за 2024 г. (с изключение на болниците, центровете за психично здраве и бюджетните организации и дружества от ВиК сектора), и неразпределянето на дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД за 2023 г. ще се отрази в намаление на неданъчни приходи, ще доведе до влошаване на бюджетното салдо и до отклонение от заложените фискални цели.
