1.2 милиарда лева от Плана за възстановяване и устойчивост се бавят вече втора година

Има 4 основни причини, поради които се бави вторият транш от парите на България по Плана за възстановяване. Това каза икономистът Георги Вулджев по Радио "Фокус".

"Всяко плащане е обвързано с реформи. Вероятно ние сме изпълнили почти всички 58 промени, но 4 не сме успели - Закон за личния фалит, Националната здравна стратегия 2021-2030 г., нормативната уредба за подаване на сигнали за нередности липсва, какво и намаляване дела на договорите, възможени на единствен оферент във връзка с работата на Агенцията за обществените поръчки", заяви Вулджев.

По думите му България е получила 2.7 млрд лв по първия транш, но 1.2 млрд лв - вторият, се бавят над година. "Тези реформи са доста важни, особено първите 3. Ние сме единствената европейска държава без закон за личния фалит. Още преди година бе внесен законопроект в Народното събрание, но не се постигна съгласие по спецификите му и до днес", подчерта икономистът.

Логично е за има такава законодателна рамка - да е уредена институцията на личния фалит, важна е в контекста на съвременната финансова система. "Лобита са притеснени от това - не са напълно против различните кредитори, но искат да гарантират правата си на всяка цена. През 2020 г кабинетът на Борисов гласува абсолютна давност по всички лични задължения на физическите лица от 10 г. Тя влезе в сила от 2021 г. От 2031 г. нататък, според сегашните закони, ако физическо лице има висящи дългове с давност над 10 г, те автоматично се опрощават. Това обаче стимулира хората да се крият от кредиторите си", категоричен е Вулждев.

"Доста сме закъснели, по оригиналния план всички пари трябваше да бъдат получени до средата на 2026 г., но се бавим - ще пропуснем и петото плащане през юни. С оглед политическата обстановка не виждам как в момента ще успеят партиите в Парламента да намерят компромис относно необходимите реформи. Нещата вървят към получаване на второто плащане най-рано тази есен", подчерта икономистът.

Забавянето на парите има отношение към икономическия ни растеж. "Тази година той ще бъде доста зависим от публични инвестиции и ако не получим финансираме по Плана, това дърпа целия растеж надолу, което е зле и за държавната хазна. Най-силният фокус на финансите по документа е енергетиката. Там парите за усвояване са 38%, една трета от парите по Плана трябва да се насочат към изграждане на нисковъглеродна икономика", разясни темата Георги Вулджев.