Има нещо гнило в позицията на ГЕРБ, изразена тази сутрин от новото лице на партията Рая Назарян. Тя сподели, че към Габриел са отправяни “заплахи” за "бъдещата ѝ кариера в Брюксел"!
Как така Габриел преговаря за съставяне на българското правителство с идеята да го ръководи, докато си прави други сметки “за бъдещата ѝ кариера в Брюксел”? В коя друга европейска държава това е възможно и ще остане без последствия за кандидата?
Не, че не съм обръщал нееднократно внимание върху това, че Габриел ползва българската политика само като трамплин, но директното потвърждение дойде днес и това е смущаващо.
Никой не попита Габриел, защо всъщност иска да е български премиер. Никой не поиска от нея визия за управление. Не се постави и въпросът справи ли се тя с ръководството на българската дипломация, което да я квалифицира за ръководител на правителството.
Тази сутрин и друго научих - “Габриел сама ще прецени". Ама тя, Габриел, еднолична фирма ли ръководи, за да преценява сама или е номинирана за премиер от колективен орган - партия.
Ако действително вярваме в европейските практики, властта би трябвало да се структурира около програма и приоритети за управление, а не около личните кариерни планове на когото и да било.
За съжаление, от самото начало на сглобката нито една от двете страни не се опита да формулира управленска програма / коалиционно споразумение, независимо от уверенията на Христо Иванов и Бойко Борисов, такъв текст се подготвя.
Меморандумът и предложението за коалиционно споразумение, които ни представят сега, също се разминават с добрите европейски практики. По тях трябваше да преговарят кандидатите за министри. Това не стана. Габриел дори не се е виждала с кандидата за здравен министър. Нищо, няма проблем в това.
Проблемът е, че са я “заплашили” за “бъдещата ѝ кариера в Брюксел”. От кога у нас има абонаменти за постове?
