Георги Константинов е човек, който е действал според убежденията във времена, в които това е било изключително опасно. А методите му са били меко казано крайни. На 3 март 1953 година анархистът взривява паметника на Сталин в София, припомня "Нова телевизия".
"Някои от нас бяха извикани в казармата и определени като неблагонадеждни, бяха изпратени в трудовите войски, в мините и каменните кариери, където се е работило с взривове. Един от тях беше събрал всичко необходимо за възпламеняване на бомба. Аз и Васил Зафиров поставихме експлозивите. Беше тъмно, огледахме да няма хора, след минути с цигара запалихме фитила, оставихме чантата между краката на Сталин. При взрива той заби нос в тревата, изчаках, а след това се качих на трамвая. Впоследствие са арестували, когото заварят. Направихме го като израз на настроенията и желанията на мнозина, той беше живият символ на диктатурата и тиранията", обясни Константинов.
Когато го арестуват, връзват на врата му верига с табела. "10 години прекарах в затвора, от общо 20-годишна присъда. Почти всички, които са управлявали след края на Първата Световна война, излежаваха наказанията си с мен. Изкарах повече от половината от присъдата си в пълна изолация", сподели той.
Излиза от затвора на 29 години и започва работа на строежи, откъдето го гонят. През 1963 г. записва математика в СУ. 10 години по-късно обаче бяга в Югославия. До 1991 г. е в чужбина. Връща се след като получава официално амнистия.
