На 78 години почина Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, предаде 24 часа.
Българският патриарх беше приет в болница в края на ноември миналата година заради белодробно заболяване.
Светското име на Негово светейшество Неофит е Симеон Николов Димитров. Роден е на 15 октомври 1945г. в София. След завършване на основното си образование, през есента на 1959 г., е приет за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш.
От септември 1967 г. е студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г.
От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по „Църковно пение“ при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София.
На 3 август 1975 г. в Троянската св. обител е постриган в монашество с името Неофит от Българския патриарх Максим, под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (б. Ню-Йоркски митрополит). На 15 август същата година патриарх Максим го ръкополага в йеродяконски чин, а на 25 март 1976 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ и за йеромонах.
От 30 септември 1975 г. той е диригент на Софийския свещенически хор, а от 15 юли 1977 г. е и старши преподавател по източно-църковно пение и богослужебна практика в Духовната академия в София, какъвто остава до края на 1980 г.
По време на това негово служение, на 21 ноември 1977 г. в столичния катедрален храм „Св. Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. От 1 януари 1981 г. до декември 1985 г. архимандрит Неофит е протосингел на Софийската митрополия. Като такъв на 8 декември 1985 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Левкийски“ и е назначен за втори викарий на Софийския митрополит.
От 1 декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения от 1 юли с.г. Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до януари 1992 г.
От 27 януари 1992 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски“.
На 27 март 1994 г. е избран, а на 3 април с.г. е и канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит. От 17 декември 2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.
На 2 декември 2008 г. Русенски митрополит Неофит получава званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Званието е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие във възстановяването на Богословския факултет.
На 22 юни 2010 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Неофит е удостоен от Президента на Р България с орден „Св. Кирил и Методий” – огърлие „за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия „Св. Климент Охридски”, за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина”.
На 24 февруари 2013 г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит. Той продължи да е и временен наместник на Русенския престол до момента на каноническия избор на новия Русенски митрополит Наум, проведен в Синодалния параклис „Св. цар Борис“ на 23 март 2014 г.
Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е извършена още същия ден (24 февруари2013 г.) следобед в ПКСХП „Св. Александър Невски“.
Първата си света Литургия като кириарх на Софийска св. митрополия патриарх Неофит възглави на 10 март, неделя, 2013 г., в катедралния столичен митрополитски храм „Св. Неделя“ в съслужение с архиереи и духовници.
