Смяната на Асен Василев като финансов министър, за която настояват от ГЕРБ-СДС при преговорите за ново правителство с ПП-ДБ, няма да забави приемането на България в еврозоната.
Този коментар направи бившият министър на финансите Владислав Горанов, който заемаше поста във второто и третото правителства на Бойко Борисов.
„Не споделям оценките на Христо Иванов за ролята на Асен Василев в процеса за присъединяване към еврозоната. Той по-скоро може да бъде упрекнат за забавянето на процеса. Искам да напомня, че Асен Василев за първи път стана финансов министър в служебното правителство на Румен Радев през 2021 г. Впоследствие, след кратко прекъсване, бе и редовен министър в мандата на Кирил Петков. През този период, докато хърватският премиер Пленкович обикаляше Европейския съвет и лобираше за влизането на Хърватия в еврозоната от началото на 2023 година, Асен Василев и действащото тогава мнозинство в парламента не добавиха и една запетайка към решенията, необходими за влизане в еврозоната", каза той.
"Впоследствие единственото, за което може да бъде поздравен е, че успя да направи нашата инфлация двойно по-висока от необходимата. Най-вече с фискалната си политика. Така че да се твърди, че Асен Василев е "Мистър Евро", е като това да се твърди същото за Румен Гечев през 2021 година.
Надявам се, въпреки фискалната политика на Василев и констатациите на МВФ за неговия принос към инфлацията, които съвсем скоро ще видите в изводите от текущата мисия на МВФ в България, която се провежда всяка година, ние да се присъединим в обозримо бъдеще към еврозоната. За съжаление, това вероятно няма да стане от януари 2025 година и то именно поради инфлацията", коментира Горанов. Думите му бяха по повод изказване на лидера на "Да, България" Христо Иванов преди Националната конференция на партията му.
"Със сигурност смяната на Асен Василев няма да забави процеса по приемането ни в еврозоната. Решението за нашето присъединяване към еврозоната ще се вземе в края на тази година. Дотогава има време за нормализиране на нашата фискална политика", категоричен бе обаче Владислав Горанов.
"Връщайки се назад - основните усилия, за да бъде въобще възможно днес да говорим за евро, бяха положени от последното правителство на Борисов и от 44-ия парламент. Изключително успешното председателство на Съвета през 2018 г. и лидерството и авторитета на тогавашното правителство, убедиха европейските ни партньори да ни посочат пътя, по който трябва да тръгнем, за да стигнем до чакалнята на еврозоната през 2020 г.
С подкрепата на ГЕРБ, ДПС и другите партии в 44-ото НС бяха приети изключително важни пакети от закони, в това число и промяна на закона за БНБ, които ни отвориха вратата към еврото. За съжаление, всичко случило се след това по-скоро ни е забавило в процеса", каза още Владислав Горанов.
