За 2001 г. общите разходи за реимбурсирани от НЗОК лекарства са 182 милиона лева, а сега тази сума е над 2 милиарда лева. Общият обем за всички лекарства е над 7 милиарда лева. Това означава, че парите за лекарства в България вече са надминали средствата за медицинско лечение, което е незапомнено в световната практика, включително ЕС ни класира по разходи за лекарства на едно от първите места в Европа.
Това означава, че в България фармацевтичния сектор е превзел здравния сектор и в момента изсмуква огромни ресурси от него, това коментира д-р Илко Семерджиев, стоматолог и министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г. пред Блумбърг България.
Картината в здравеопазването е значително изкривена днес, спрямо началото на века, като за тези 24 години има над 130 поправки в Закона за здравното осигуряване, а едно от най-съществените промени е одържавяването на НЗОК, което има сериозни последствия, каза д-р Семерджиев. С промените работодател на управлението на НЗОК става държавата, като това е политизиране на здравеопазването.
Той смята, че е невъзможно да се демонополизира НЗОК, тъй като няма на какво да се разпадне. Сега би имало нежелание да се създават фондове за доброволно здравно осигуряване, заради непредвидимостта на управлението у нас.
Болниците са стопански субекти и те няма как да се третират по друг начин. Медицинската част е отделна и се регулира по множество закони и договори. Икономическата част на болниците се управлява по един, а медицинската част по друг начин. Но гостът смята, че не юридическата форма на регистрация на лечебните заведения е проблемът, а управленската безпомощност.
В основата на липсата на инсулин за пациентите е легалния и криминалния експорт. Като едномесечната заповед, забраняваща експорта, на министъра на здравеопазването и подписвана наново не е решение.
„Лекарствата и особено инсулина се крият в складовете на търговците на едро. Това че се задържат там количествата означава, че се чака да мине тази заповед, за да се направи легален реекспорт, а междувременно се прави криминален реекспорт.“
За решението на този проблем са нужни координация между различни институции като: Министерството на здравеопазването, НЗОК, НАП и др. и масови проверки от тяхна страна, за да се установи къде е злоупотребата.
„Това означава, че парите за лекарства в България вече са надминали средствата за медицинско лечение, което е незапомнено в световната практика. Това означава още нещо, включително ЕС ни класира по разходи за лекарства на едно от първите места в Европа. Ако тази година ще се справяме с около 800 евро на глава от населението на човек годишно, средно в ЕС е над 3000-3500 евро. Това означава, че в България фармацевтичния сектор е превзел здравния сектор и в момента изсмуква огромни ресурси от него.“
Има нужда се „разскачи“ вертикалната практика между производител, дистрибутор и аптека, при лекарствата. Когато фармацевтите са собственици на своя бизнес, един производител или дистрибутор не може да задължи аптеката да продава само неговите лекарства, а ще трябва да се конкурира с останалите в сектора.
