Оставката на кабинета “Денков” е повод за равносметка за неговия смисъл. Но не бих желал отново да обсъждам неговите постижения - толкова рядко споменавани по свободните ни медии. Това, което често се изпуска е, че не само парламентът даде живот на този кабинет. По-вярно дори е обратното - че той даде живот на парламента след година президентско, т. е. безконтролно управление, чийто бранд стана заробващият договор с БОТАШ.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
Затова успехите на кабинета и парламента трябва да се разглеждат заедно -
промените в Конституцията, които дават нова конфигурация на прокуратурата спрямо съдебната власт; в закона за съдебната власт и край на безконтролния главен прокурор; законите за ПВУ, без които не е възможен най-важния план за нашата икономика; два бюджета за управлението на публичните финанси в подготовка за еврозоната; членство в Шенген, макар и частично и др.
Разбира се, има много какво да се желае - най-вече остават под властта на статуквото всички важни управленски лостове - регулатори, служби и обществените медии. Виждаме - от представените контрапредложения за преговори - че ГЕРБ е готов на окопна война, за да запази и своето, и влиянието на ДПС в тях. Министрите, които са набелязали за смяна са именно най-чувствителни за мафията:
(А) Министър на отбраната - това е последния от тримата души, които ще поддържат връзката със Запада, заедно с премиера и външния министър, в чиято роля искат да е Габриел - за да работят за свалянето на тежестта Магнитски и сложат ръка върху милиардния военен бюджет.
(Б) Министър на финансите - ясно е, че няма как да се чувстват на власт без контрол върху паричните потоци
(В) Министър на икономиката - той управлява отношенията с Лукойл, включително по предстоящата продажба
(Г) Министър на спорта - там предстои смяна на шефа на БФС, а това е организация с пряко отношение към черното тото, хазарта и финансирането на нашия футбол
(Д) Министър на туризма - това министерство винаги е било важно за българската олигархия - която контролира цялото Черноморие в ключово време на война в Украйна.
Всъщност сред най-големите три некоментирани успеха на кабинета Денков можем да отличим:
(1) Края на безконтролното еднолично управление на Радев и спасение на парламентарната република
(2) Изобличаването на ББ и ДП като тандем, който брани статуквото - в който ясно Пеевски е водещата фигура, от която е зависим Борисов.
(3) Демократично управление на технократи във време на война, което даде съвсем различен от наложения през последните десетилетия имидж на България в Европа и отвори вратите за много нови възможности.
Последното заслужава отделен коментар. Цяло чудо е, че по време на срив на всякакви политически, културни и човешки стандарти у нас имахме това управление с премиер - световен учен.
Неговото сравнение с лидерите на статуквото във всякакъв план е шокиращо.
Всичко това при тотално завладяна от мафията публичност. В която да си прост, вулгарен и бабаит е обществена норма, а културен, образован и възпитан - обидно (жълтопаветник, либераст, соросоид).
Сега предстои най-трудното - запазване на смисъла от ротацията. Критерият е един - налагането на почтени и компетентни кадри достатъчно овластени, за да накарат съд, регулатори, служби и обществени медии да работят за обществото, а не за тандема Магнитски.
