Фискалната позиция на България остава стабилна, но действието на антикризисните мерки, наложени заради кризата с Covid-19, е продължило твърде дълго и е довело до задържане на високи публични разходи, отчита доклад на Световната банка за публичните финанси в България, представен днес, съобщи investor.bg.
„България се забави с прекратяването на някои от свързаните с пандемията мерки, което задържа фискалните разходи високи през 2022 г. и по предварителни данни – и през 2023 г.“, каза Десислава Николова, старши икономист в офиса на Световната банка в България и един от основните автори на доклада.
Ние сме сред малкото, които реално не отчетоха свиване на разходите през 2021-2022 г., за разлика от общоевропейската тенденция и в страните от региона, каза още тя.
„Мерките бяха навременни, относително прозрачни, повечето от тях – ограничени във времето. По политически причини те продължиха да действат отвъд първоначално планирания срок и чак през 2023 г. реално беше премахнато освобождаването от акциз на електроенергията, природния газ, втечнените газове. Вече сме 2024 г. и все още продължават да действат някои от мерките в отговор на пандемията“, каза още Николова.
Макар цялостно бюджетният баланс да следва цикъла и шоковете, през които всички страни преминаха покрай Covid-19, това, което отличава България е, че здравата фискална позиция преди началото на кризите е позволила да се отдели значителна бюджетна подкрепа от 2020 г. насам.
За разлика от другите държави в ЕС обаче, подкрепата у нас през 2021-2022 г. бележи нарастване, докато в повечето страни от ЕС през 2021 г. вече отбеляза намаляване, посочи Николова. През 2021 г. делът на тази помощ у нас е достигнал до около 5% от БВП, а през 2022 г. – до около 6% от БВП (за периода от септември 2021 г. до януари 2023 г.).
