Имало е няколко замисъла за освобождаването на Васил Левски. Това каза в предаването „120 минути“ историкът проф. Пламен Павлов, автор на „Алманах за Васил Левски – стратег и творец на революцията“.
„Практически Васил Левски твори революционната организация на терен, за разлика от предишните стратези, които смятат, че това ще стане с дейността на четите. Разбира се там са хора като Раковски и Каравелов, но в крайна сметка този, който е намерил най-адекватната форма, е Васил Левски, който е творец на революцията и на свободата“, обясни той.
Проф. Пламен Павлов посочи още, че има „два замисъла, но до опит за освобождаването на Левски не се стига, защото той е съден и обесен в София“.
„Първият замисъл е реализиран донякъде в Търново. Залавят го в Къкринското ханче и е отведен в Ловеч. Той казва, че е от Търново и го местят там. По това време Търново е областен център, а Ловеч – околийски. Именно в Търново той признава, че е търсеният Левски“, обяснява още той.
Проф. Пламен Павлов обяснява, че Търновският революционен комитет прави опит да подпали конака, както и да създаде една импровизирана чета. До освобождаването на Левски обаче така и не се стига.
„Следващият замисъл, който не бива да бъде пренебрегван, е на Атанас Узунов – наследникът на Левски в организацията. Той е учител в Стара Загора и заедно с няколко комитета от Тракия се прави опит за демонтаж на жп линията. Така те са се надявали, че ще успеят да освободят Левски. Когато са били готови да го направят, се оказало, че той вече е обесен в София“, разказа още историкът.
От думите му стана ясно, че подготовка за освобождаването на Васил Левски е имало и в Русе, защото се е смятало, че той ще бъде отведен там. „Русе е бил столицата на Дунавския вилает, а Търново и София са били само областни градове и затова никой не е очаквал той да бъде съден там“, поясни проф. Павлов.
