Ветото на президента върху промените, с които се връща пленумът на ВСС, влязоха в парламента - първо в Комисията по правни въпроси. За мотивите на държавния глава да върне законопроекта и за развитието на казуса с Мартин Божанов – Нотариуса коментира Иван Брегов – правен експерт от Института за пазарна икономика.
„Аз мисля, че големият проблем няма да бъде този текст, който възкресява за кратко Пленума на ВСС, защото той най-вероятно ще бъде съборен от Конституционния съд, ако той бъде сезиран след потенциалното преодоляване на ветото. По-голям проблем би имало с правомощията, които се възлагат на главния прокурор и неговите заместници“, смята правният експерт.
„Дали това мнозинство ще издържи да уреди по един подобаващ начин правомощията на ВСС и Висшия прокурорски съвет, дали ще се допуснат смесените състави на съдии от ВКС и ВАС при обжалване на актовете на прокурорския и съдебния съвет – това са фундаменталните въпроси. Може би трябва депутатите да се вслушат за кратко във ветото на президента Радев и да потърсят друго разрешение през Закона за публичните финанси и Закона за държавния бюджет“, допълни той.
Благодарение на Антикорупционния фонд и Николай Стайков научихме, че част от телефоните, които съдържат чувствителна информация, която може да разкрие доста данни по едно потенциално наказателно производство по казуса с Мартин Божанов – Нотариуса, липсват. И това е въпрос, на който отговори дължат и МВР, и прокуратурата.
„Научихме и че един смел български съдия, в лицето на Владислава Цариградска, не е получил необходимото съдействие за образуването на наказателно производство в прокуратурата и затова някой трябва да носи отговорност“, посочи правният експерт.
„Може би ако това разследване стигне до по-високи върхове, отвъд някои кадри на Софийската районна прокуратура, може да има свързани лица и във Висшия съдебен съвет, и в Инспектората. Да се надяваме, че това разследване може да стигне и до по-висшите етажи, а не да остане само на по-ниското ниво в СРП“, допълни Брегов.
„Тази мрежа е завладяла и прокуратурата, и съда. Това е паралелната българска държава. Друг въпрос е дали заплахите ги получават тези прокурори и съдии, които се противопоставят на паралелната държава или тези, които са близки до тези кръгове, защото знаем, че професионалният етнос и в съда, и в прокуратурата, далеч не сред всички е толкова висок и има доста „услужливи“, които са склонни и да пипат, и да правят услуги, и да работят в разрез с етичните и със законовите правила. Очевидно в някакъв момент има прочистване сред редиците на послушните и не е ясно кой ще изгори. Така че може взаимно там да текат някакви процеси, които ние не можем да проследи, защото те не са на повърхността“, коментира още той.
