Националната агенция за приходите (НАП) е на път да се спаси от плащането на глобата от 5,1 млн. лева, която ѝ беше наложена след големия теч на лични данни от 15 юли 2019 г., съобщи lex.bg.
Агенцията поиска от Административния съд София-град (АССГ) да прекрати делото за имуществената санкция, защото вече е изтекла абсолютната давност за наказване на нарушенията, довели до изтичането на данните на хиляди граждани. Съдът обяви, че ще се произнесе за давността с решението си.
Глобата беше наложена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) още през август 2019 г., но НАП я обжалва пред Софийския районен съд (СРС), който обаче едва в края на миналата година реши изцяло да потвърди наказателното постановление.
В решението на СРС се казваше, че едно от основните нарушения на сигурността на данните в НАП е, че е използван HTTP протокол за връзка, вместо сигурен HTTPS протокол. Съдът е изслушал и заключение на експертиза по тези въпроси.
Останалите констатирани уязвимости са свързани с използване на неактуални версии на сървърите за приложения и бази данни и персонални компютри, при положение че имало публикувани уязвимости на съответния софтуер в по-новите му версии, където те вече били отстранени. Имало е възможност за публикуване в интернет на вътрешни адреси, наличие на пароли в явен вид в базите данни, липса на криптиране на връзките за достъп и обмен във вътрешния сайт на НАП.
Съдът прие, че не може да бъде направен несъмнен извод за причинно-следствена връзка между констатираните слабости в дейността на НАП и нерегламентирания достъп до данни, какъвто иначе е направила комисията, когато е санкционирала агенцията. Но в решението изрично беше отбелязвано, че такава връзка не е нужно да бъде направена, тъй като НАП е била длъжна да защитава данните, независимо дали е настъпило увреждане
Относно размера на глобата съдът написа, че тя е минимална, като отбеляза, че би я завишил, но няма това право и подчерта, че няма и никакви основания да я намали, а още по-малко да приеме случая за маловажен и да не наложи такава.
НАП обжалва решението пред АССГ, който на 26 януари обяви делото за решаване, но според агенцията абсолютната давност е изтекла още на 15 януари тази година и то трябва да бъде прекратено.
От НАП се позовават на тълкувателното постановление на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд и на Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС), с което през 2015 г. беше прието, че чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата за погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Т.е. за обстоятелствата, изключващи отговорността, в производството по ЗАНН се прилагат разпоредбите на НК.
Това означава, че в случая ще се приложи чл. 81, ал. 3 от НК, според който независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80 НК, а имено три години. Така давността, която изключва налагането на имуществена санкция по ЗАНН, е 4 години и половина, което означава, че е изтекла на 15 януари 2024 г.
