Икономическите последици от протестите на френските фермери са все още малки, но имиджовите щети за Париж могат да бъдат много по-сериозни, тъй като правителството не може да предложи адекватно решение. Френските фермери не искат дребни подобрения в помощите от ЕС или намаляване на таксите за гориво, а фундаментална промяна в общата европейска аграрна политика.
Това коментира Стефан Манов, секретар на Aсоциация Френско-Български форум, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria, във връзка с масовите протести на фермери във Франция и други страни в Европа.
Той отбеляза, че протестиращите във Франция имат подкрепата на 90% от населението според социологически проучвания.
Манов коментира, че отговорите на френското правителство не могат да решат фундаменталния въпрос. „Фермерите искат ревизия в Брюксел, аграрната политика в Европа отдавна не е национална, тя е в Брюксел, а там има няколко пласта на взимане на решения, най-вече бавно и мудно взимане на решения“, обясни той.
„Има тежко разминаване между Брюксел и обикновения гражданин и това създава усещане за отхвърляне на брюкселската бюрокрация“, каза Манов.
Основното искане на протестиращите е чисто икономическо - за "честно заплащане" на техния труд. Те се оплакват от ниските цени, на които са принудени да продават. В същото време има оплаквания и за дъмпинг от страни членки на ЕС като Испания, Германия и от Източна Европа, където разходите за труд са по-ниски, каза Манов. Според протестиращите Франция налага и по-строги екологични мерки в селското стопанство, което допълнително ощетява сектора.
"Тук се вижда един дълбочинен слой на проблеми в това как се управлява свободния пазар и как той влиза в конфликт с традиционните сектори като земеделието. Последният елемент, който кристализира недоволството, са спогодбите за свободна търговия с различни държави по света" като тези с Украйна, Виетнам, Нова Зеландия и МЕРКОСУР, допълни събеседникът.
Идеята е на първо ниво да се защитят доходите на френските фермери, но и качеството на френската храна, която вече става прекалено скъпа за голяма част от френското общество, уточни Манов.
"Където и да разръчкаме, стигаме до този проблем - в един момент деиндустриализацията, загубата на работни места с висока добавена стойност - Франция е загубила над 3 млн. индустриални работни места за последните 40 години, води до едно обедняване на населението", като само през последните десет години процентът работещи на минимална работна заплата е нараснал повече от два пъти, посочи той.
Зелената сделка се приема като още едно ниво на затруднения, които само водят от оскъпяване и нови регулации за фермерите. "Хората отхвърлят Зелената сделка заради цената, която трябва да платят, коментира Манов.
"Има един елемент на наказателна екология - хората искат да живеят в по-чиста среда, но натрупването на различни норми и законодателства става в един момент неизпълнимо."
