На 21 януари отбелязваме Деня на родилната помощ и изказваме благодарност на лекарите и акушерите, които посрещат в ръцете си новия живот, а също и на бабите и възрастните жени, които са помагали на родилките.
Заслужен празник имат не само действащите лекари и акушерки в родилни домове и неонатологии, но и всички онези, за които това е било призванието на живота им. Такава е историята на 94-годишната Тодорка Анеглова - най-възрастната бивша акушерка в Североизточна България, уточнява bTV.
За своя 40-годишен стаж през ръцете на Тодорка Ангелова са се появили на белия свят над 7000 нови жители на Крайдунавска Добруджа. Тя изучава акушерство във Варна, следват първите години на практика в селата Попина и Бабук, а от 1956 година е акушерка в АГ-отделението на силистренската болница. Спомня си с каква отдаденост са работили тогава в лечебното заведение.
„Имахме АГ завеждащ, д-р Мижорков – много добър лекар беше, акушер гинеколог. Живееше близо до родилния дом и нямаше даже телефон у тях. И като пратим санитарка да го извика, той идва преди санитарката в отделението, Разкопчан му панталонът, върху пижамата облякъл панталона и идва. Много добър лекар беше“, разказва Тодорка Ангелова.
А едно от недоносените деца от село Гарван, родило се по думите ѝ „кило и половина“, бившата акушерка свързва с любопитна случка.
„Отидох веднъж в Гарван направо при жената дето трябва да я посетя. Гледам – няма го бебето и викам къде е, да не е умряло? А тя каза, че е горе на собата. На село имаха такива, соби им казваха, подобно на теракотите. Бебето е сложено най-горе, на топличко, завито с памук“, разказва 94-годишната акушерка.
Един ден след около 20 години Тодорка Ангелова разказва случката с недоносеното бебе в стаята с бременните, които очакват раждане.
„И тя дойде срещу мене и вика: „Сестра Ангелова, това съм аз – бебето горе на собата“. Станах, прегърнах я и много се зарадвах. Как няма да се радваш – от кило и половина вече майка ще става“, казва акушерката.
„Светът се промени много. Не само в България. Няма ги ония времена, хората бяха по-задружни някак си, помагаха си. А сега – в един блок живеят, даже на един етаж – не се познават. Това не е хубаво. Не знам, годините станаха такива, хората станаха егоисти“, казва Тодорка Ангелова.
И днес хиляди жители на Попина, Гарван, Бабук и Силистра Тодорка Ангелова ще продължава да нарича „моите бебета“. Благодарни, те няма да престанат да я наричат „моята акушерка“.
