Има много сериозни политически рискове във Франция.
Това обясни пред БНР Светослав Терзиев, журналист от вестник "Сега“.
Страната започна годината с изненадваща политическа рокада. 34-годишният Габриел Атал беше назначен за премиер. Бившият министър на образованието стана най-младият ръководител на кабинета в историята на Петата френска република. Президентът Макрон се спря на него след оставката на Елизабет Борн.
"Той не е много ново лице. Познат е сред най-приближените на Макрон. Беше говорител на правителството. Тогава набра голяма популярност. След това - министър на образованието. Сега Макрон реши да заложи на него не защото реално ще управлява. Нужен му е като привлекателно лице, защото наближават изборите за европейски парламент, на които ще проличи има ли бъдеще за партията на президента.
Тя изостава много сериозно в сондажите и вече е на трето място. На първо е крайната десница. Тя също си избра младо лице, което да я представлява. Получава се сблъсък на представители на едно младо поколение, които са по-скоро само фасада. Реалните решения ще се взимат другаде - от големите".
Няма доверие, че този 34-годишен човек ще може сам да организира управлението на държавата, посочи още Терзиев.
"Неговата предшественичка – Елизабет Борн, беше амбициозна, понесе много удари и трябваше да се оттегли. Тя прокара в парламента решения, които не са одобрени от мнозинството. Приложи член от Конституцията, който дава такова право, но предполага и гласуване на вот на недоверие. Тя се изхаби в многобройните политически битки. Свърши огромна работа, защото нямаше кой да прокара пенсионната реформа".
В новото правителство Макрон запази хора от тежката категория политици, които бяха кандидати за премиерския пост, и ще продължат да прилагат политиката му. Президентът обаче мисли не само за изборите, които предстоят след 5 месеца, отбеляза Светослав Терзиев.
"Той не може да има трети мандат. Кого ще остави след себе си? Поражение за него и за Франция ще бъде, ако посрещне пред Президентския дворец Марин Льо Пен, за да ѝ предаде властта. Крайната десница отдавна има амбиции да овладее властта. Французите са имали поводи да се обединят, въпреки политическите си различия, само за да я спрат. Това би променило физиономията на Франция и нейната политика.
Най-близката и естествена подкрепа за Макрон би била от страна на консервативната десница.
В такива моменти е много важно дали ще има призив за републиканско обединение. Това е призив за отхвърляне на онези политици, които оспорват правилата в Петата република и е борба за защита на демократичните принципи.
Ако Макрон успее да намали напрежението в обществото, той може да събере подкрепа и от ляво, и от дясно. Той е по средата".
Терзиев анализира намерението на Шарл Мишел предсрочно да напусне поста си на председател на Европейския съвет.
"Той прави услуга само на себе си. Няма политически смисъл. Занимава се със собствената си кариера и поставя европейците пред изпитание. Ако не бъде договорен някакъв негов заместник за няколко месеца, в един момент може да се окаже, че от първи юли ръководител на Европейския съюз трябва да е унгарският премиер Виктор Орбан, защото Унгария поема председателството на ЕС. А това никой не желае".
